чл. 201 ал. 1 КТ

Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, формиращи съдържанието на понятието „справедливост“, оцени значението им за размера на вредите и изложи съответни мотиви?
За понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди? Съставлява ли съдебната практика самостоятелен критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?
Изисква ли принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД решаващият съд не само да установи, но и да оцени подходящо всички значими критерии за определяне на обезщетението за обезвреда на неимуществените вреди на пострадал?
С изтичане срока за отговор на исковата молба преклудира ли се възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи към този момент факти? Дължи ли служебно произнасяне съдът за груба небрежност – въз основа на факти, непосочени от ответника в отговора на исковата молба?
Длъжен ли е на основание чл. 269, ал. 2 ГПК въззивният съд да се произнесе по същество на спора, в рамките на твърденията и възраженията на страните, направени с въззивната жалба?
При намаляване обезщетението на основание чл. 201, ал. 2 КТ, следва ли съдът да изложи мотиви относно механизма на увреждането и точното поведение на работника, в което се изразява неговата груба небрежност? Чия е доказателствената тежест за установяване на точното поведение на служителя, представляващо груба небрежност?
Налице ли е груба небрежност, когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с не обезопасени машини и без да е проведен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа?
Чие е задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд? Може ли да има груба небрежност при постоянна практика на работодателя, нарушаваща правилата за безопасна работа?
Следва ли работодателят да поддържа съществуването на здравословни и безопасни условия на труд през цялото време на изпълняването на работата, включително с дисциплинарни мерки? Когато работодателят не предприеме такива мерки, при наличие на постоянна практика нарушаваща правилата за безопасна работа и настъпилата вследствие на това трудова злополука, прилагат ли се правилата за грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ?
По какви критерии се определя степента/процента на приноса на пострадалия при съпричиняване на трудовата злополука? Какво представлява приноса на пострадалия във вредоносния резултат – обективен елемент от съпричиняването или абстрактно понятие и длъжен ли е съда да посочи изрично в какво се изразява съпричиняването като конкретно обективно съществуващо обстоятелство?