чл. 68 ал. 1 КСО

1/ „За да възникне правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, необходимо ли е служителят да е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди прекратяването на трудовото правоотношение?“ – поддържа се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №699 от 10.10.2017 г. по гр. д. №932/2017 г., Г. К., III г. о., решение №15 от 02.02.2016 г. по гр. д. №2520/2015 г., III г. о. и решение №235 от 03.07.2014 г. по гр. д. №969/2014 г., IV г. о.; 2/ „При предявен иск за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ длъжен ли е съдът да изследва наличието на предпоставките за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, ако по делото е представено разпореждане за отпускане на пенсия по чл. 98 КСО?“ – касаторът обосновава наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че липсва изрична уредба, касаеща възможността и изискването за съдебна проверка относно придобиването на право на пенсия когато административен орган вече се е произнесъл по същия въпрос. Поддържа също, че липсва съдебна практика по формулирания въпрос, поради което отговорът на касационната инстанция ще запълни празнина в практиката и ще допринесе за правилното приложение на закона. В изложението касаторът твърди още, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт. В тази връзка сочи, че решението е постановено при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Излага съображения, сходни с формулирания втори въпрос, че съдът не е изследвал по какъвто и да е начин нито възрастта, нито осигурителния стаж на лицето.