чл. 285 ГПК

Налице ли е неоснователно обогатяване от ответника? Допустими ли са нови писмени доказателства, които не са били представени пред първата инстанция, но по същество доказват неоснователността на исковата претенция? Кое от двете предложения на чл. 7, ал. 1 ГПК – правилото, че съдът следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните или правилото съгласно което съдът съдейства на страните за изясняване на спора от фактическа и правна страна? Каква е правната стойност и значението на твърденията в исковата молба и признаването от ищеца на определени факти, които са от значение за правилното решаване на делото и следва ли да се отчитат тези факти и признания от страна на ищеца при постановяването на окончателния съдебен акт? Може ли да се приеме, че са налице условията на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като „ответникът е получил без основание от ищцата парична сума и не е доказал при условията на пълно и главно доказване съществуването на правно основание за това имуществено разместване и то при наличие на признание за погасяване на 12 500 лв. вместо ищцата по кредита и при наличие на писмен документ, подписан от ищцата, че всички финансови отношения между нея и ответника са уредени? Може ли съдът, позовавайки се само на преклузията, да откаже събиране на писмени доказателства, които са от съществено значение за правилната му преценка дали искът е основателен? Може ли да не се отчитат признанията на ищцата за погасяване на кредита, част от който е бил преведен на ответник, само защото той не е доказал при условията на пълно и главно доказване основанието на което ищцата, тогава в близки интимни отношения с него е „захранила сметката му“? Може ли да не се отчитат възраженията на ответника в подкрепа на които има писмени доказателства и се потвърждават и от вещото лице, по въпроса дължи ли исковата сума, само защото не е доказал при условията на пълно и главно доказване основанието, на което ищцата, е „захранила сметката му“?