чл. 52 ЗС

Предвид непосредственото действие на чл. 125, ал. 1 Конституцията на Република България, може ли гражданският съд, вкл. въззивната инстанция и ВКС, да се произнесе по административноправен въпрос, възникнал в хода на гражданското производство, относно конкретен обект в противоречие с окончателен акт на Върховния административен съд по същия административноправен въпрос относно същия обект, или гражданските съдилища, респ. въззивната инстанция и ВКС, са длъжни да се подчинят на окончателния акт на ВАС?
Предвид непосредственото действие на чл. 125, ал. 1 Конституцията на Република България, представлява ли произнасянето от граждански съд по административноправен въпрос относно обект в противоречие с окончателен акт на ВАС по същия въпрос относно същия обект отменително основание за горестоящата гражданска инстанция поради неправилност – незаконосъобразност?
Може ли въззивният съд да отхвърли първоначалния иск без проверка на относимите към спора императивни материалноправни норми под предлог (мнимо) неизпълнение на административнопроцесуална норма или е служебно задължен да се произнесе по изпълнението на императивните материални норми, включително да квалифицира неизпълнението на административнопроцесуална норма като съществено нарушение на съдопроизводствените правила? Може ли изобщо неизпълнението на административнопроцесуална норма да бъде съществено нарушение на съдопроизводствените правила в гражданския процес, т. е. достатъчен ли е Гражданският процесуален кодекс за гарантиране на справедлив процес или всички съдебни решения по гражданските дела, постановени при спазване само на гражданскопроцесуалните разпоредби не почиват на обективната истина и са априори несправедливи?
Може ли съдът, който е орган на публичната власт и следователно правомощията му са ограничени до изрично позволеното му в нормативната уредба, да разширява задължителните условия за уважаване на негаторен иск, предвидени в чл. 109 ЗС – „неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем…“, с нови задължителни условия като предварителното изчерпване от ищеца на съществуващи административни процедури досежно обекта на негаторния иск?
Представлява ли отхвърлянето от граждански съд на първоначален иск без проверка на относимите към спора императивни материалноправни норми под предлог (мнимо) неизпълнение на административнопроцесуална норма, което не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и въвеждането от гражданския съд на нови задължителни условия за уважаване на негаторните искове, извън вписаните в чл. 109 ЗС, отменително основание за горестоящата гражданска инстанция поради неправилност – незаконосъобразност?
Прилага ли се по аналогия действието на пар. 16 ПР на ЗУТ, касаещо режима на търпимост на строежи (сгради), респективно разпоредбата на чл. 195 ЗУТ, като този режим обхваща ли и прилага ли се и по отношение на изградената към обекта инфраструктура, ландшафт, включващ засадените растения от всякакъв вид, в т. ч. декоративни дървесни видове?