чл. 287 ТЗ

извън арбитражното споразумение, за което се позовава на липсата на пълна идентичност между лицата – собственици на имотите и страна 1 по договора, както и на липса на идентичност на самите имоти. Ищецът твърди и че образуването на абритражния съд не е съобразено със споразумението между страните, като твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. първо ЗМТА, обосновавайки го с доводи, че в [населено място] има два арбитражни съда и в арбитражната клауза не е надлежно индивидуализирано кое от двете сдружения е компетентно. Счита, че е налице и основанието по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, като поддържа, че арбитражното решение е по спор, който не подлежи на решаване от арбитраж, защото Т. Н. е действала като физическо лице и съответно в качеството си на потребител. Излага доводи за нищожност на клаузата за неустойка по договора и за погасяване на претенцията по давност, като изтъква, че по този начин се е погасило и арбитражното споразумение. С оглед гореизложените съображения претендира отмяна на решението на арбитражния съд, евентуално прогласяването му за нищожно. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител – адв. Д., като претендира уважаването им и присъждане на разноски по представен списък.