30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 497 КЗ

Лихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
Чл. 497. (1) Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
(2) Дължимите от застрахователя лихви по ал. 1, както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492.

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Включва ли се в застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ лихвата за забава, за която застрахованият делинквент отговаря, изтекла за периода от уведомяването на застрахователя за настъпване на покрития застрахователен риск до заплащането на дължимото застрахователно обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Налице ли е задължение на ГФ за покриване на вредите от технически неизправно незастраховано по задължителна застраховка ГО на автомобилистите пътно-транспортно средство, когато същото е използвано като работна машина, а не като транспортно средство и в кои случаи ППС следва да се третира в първата категория и в кои-във втората?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд, когато е сезиран с иск за заплащане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди, да се съобрази с постановките по т. 11 Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС?
Кои са критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател с оглед приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД?
За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС №4/1968 г., длъжен ли е съдът да направи преценка и анализ на всички доказани по делото обективно настъпили в действителността обстоятелства, като ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за значението на всяко от тях и неговото отражение върху размера на справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията по вид?
Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната?
Следва ли при намаляване на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд да изложи конкретни мотиви и да аргументира подобно занижаване, а не просто да посочи, че е налице несъвпадане в изводите на двете инстанции, т. е. следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви в постановеното от него решение или е достатъчно да препрати към мотивите на първата инстанция?
Кой е началният момент, от който застрахователят по предявен срещу него иск по чл. 432 КЗ дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Дължи ли застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по прекия иск на увреденото лице лихви за забава върху застрахователното обезщетение, които са в рамките на лимита на отговорност, от датата, на която е уведомен за настъпването на застрахователното събитие, или по отношение на отговорността на застрахователя за заплащане на лихви за забава приложение следва да намери единствено разпоредбата на чл. 497 КЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

От кой момент се дължи законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение при предявен пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ?
В кои случаи неизпълнението на задължението на увреденото лице да посочи банкова сметка - чл. 380, ал. 1, изр. 2 КЗ, има значение за началния момент на задължението на застрахователя за заплащане на законна лихва?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Налице ли е съпричиняване от страна на пътник, пътуващ в превозно средство с животинска тяга, чийто водач не е спазил разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗДвП за оборудване на превозното средство със светлинни източници? Може ли въззивният съд да се произнесе по възражение за съпричиняване, без същото да е изрично заявено от страната като такова? Дали всяко нарушение на правилата за движение е от значение за настъпване на вредоносния резултат, или само това, което е в пряка причинна връзка с пътнотранспортното произшествие? За да се приеме съпричиняване поради неизползване на светлоотразителна жилетка от страна на пътник в превозно средство с животинска тяга, достатъчно ли е да се докаже фактът на непоставянето й, или трябва да се докаже причинна връзка между неизползването на светлоотразителна жилетка и настъпилия вредоносен резултат? При липса на категорични доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия правилно ли е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД? Следва ли в решението си въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност и всички въведени с въззивната жалба възражения и доводи на страните, като изложи мотиви и изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи? При определяне на размера на съпричиняването трябва ли съдът да посочи критерии за това и следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат? Относно началния момент на дължима законна лихва за забава от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случаите на предявен пряк иск срещу него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2022

Дали при предявен пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в застрахователното обезщетение се включва лихва за забава върху обезщетението от датата на уведомяване на застрахователя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Костадинова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

За значението на наличието на причинна връзка между действията на увреждащия и настъпилите вреди за осъществяване на непозволено увреждане, като основание за търсене на отговорност на застрахования водач за риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите, а оттам и за възможността за ангажиране на функционалната отговорност на застрахователя по този застрахователен риск.
Налице ли е такова непозволено увреждане, когато се касае до „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 НК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК и доказване на приноса за увреждането от страна на пострадалия
Относно дължимата от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” законна лихва по чл. 497 КЗ

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

1237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела