чл. 201 ал. 2 КТ

Какви са критериите, които съдът трябва да съобрази при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, за задължението на въззивния съд да обсъди всички критерии и да посочи в мотивите на решението си всички обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД и въз основа на кои относими доказателства по делото ги намира за установени?
Какви са критериите за намаляване обезщетението в случаите, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност и какви са задълженията на съда да изследва точното съотношение на приноса за настъпване на вредите от страна на пострадалия в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, както и за съответствието между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ и определения от съда процент в съпричиняването на вредоносния резултат?
Дали е допустимо въззивният съд да разгледа, мотивира и основе решението си на факти и обстоятелства, които са били въведени в процеса след преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл. 266, ал. 1 ГПК, и които факти и обстоятелства страните са могли да заявят в срок пред съда в първоинстанционното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №/..2025 по дело №/2025

„При релевирано правонамаляващо възражение по чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ трябва ли работодателя при условията на пълно и главно доказване да установи точния механизъм на трудовата злополука, както и конкретното действие на пострадалия работник, което според него е извършено с груба небрежност и се намира в причинно - следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат? Може ли изводът на съда за наличието на груба небрежност да се основава на предположения и при липсата на доказателства за конкретната причина за настъпването на трудовата злополука може ли съдът да направи категоричен извод за допусната от страна на работника груба небрежност и да уважи възражението за съпричиняване като доказано?“, по който навежда противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №******г. по гр. дело №******г. на I г. о., решение №60 от 05.03.2014 г. по гр. дело №5074/2013 г. на IV г. о. и решение №62/24.02.2015 г. по гр. дело №2798/2014 г. на IV г. о..

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право

докладвано от съдия Геновева Николаева

Определение №/..2025 по дело №/2025

Как следва да се прилага критерия за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по предявен иск по чл. 200 КТ на пострадал в трудова злополука работник, при която е трайно увредено здравето му?
Длъжен ли е въззивният съд при постановеното от него решение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД да обсъди всички събрани доказателства по делото, както и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения на страните?
При установено изпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд и пълно неизпълнение на правилото за безопасност на работника, може ли да се направи извод, за да изключи извода, че работника не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука?
По-голяма ли е относителната тежест на поведението на увредения в причинния процес, когато е създал условия за настъпване на вредите, чрез пълно неизпълнение на безопасни условия на труд и сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане?
Длъжен ли е въззивният съд при определяне размера на следващото се обезщетение да прецени всички конкретни обстоятелства и да изложи подробни мотиви за всяко от тях, като се вземат предвид обективните обстоятелства при телесни увреждания?
Начина на определяне на дължимото обезщетение следва ли да е след анализ на всички релевантни обстоятелства и дали критерият за справедливост изисква присъждане на обезщетение само в интерес на пострадалия, без да се държи сметка за работодателя, на когото следва да останат средства за запазване на търговската му дейност, за да може да се гарантират икономическите и социалните интереси и на останалите негови работници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Майя Русева

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Майя Русева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 52 ЗЗД

Определение №/..2025 по дело №/2025

При назначаване на повторна експертиза, следва ли съдът да възложи повторното заключение на друго вещо лице? Следва ли съдът да приложи института на грубата небрежност при настъпила трудова злополука в случай, че на пострадалия не е бил проведен инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд? Приложим ли е институтът на грубата небрежност при настъпила трудова злополука в случай, че работодателят не е осъществявал контрол за изпълнението на трудовите задължения на работниците или служителите, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, при което е допуснал осъществяването на постоянна практика на нарушаване на правилата за безопасна работа в предприятието и злополуката се намира в причинна връзка именно с така допуснатата практика? Назначаването на повторна експертиза на вещото лице, изготвило първоначално заключение, което е било оспорено, не представлява ли възпроизвеждане на изводите на експерта, обективирани в първоначалното заключение, с оглед отговорността, която същият носи по чл. 200, ал. 1 КТ и по чл. 191 НК за даване на невярно заключение? За обективност на повторното заключение следва ли съдът да назначи ново вещо лице, което да го изготви? Съответства ли на основния правен принцип, че "никой не може да черпи права от неправомерното си поведение" възражение на работодател по чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ за проявена от работник груба небрежност при настъпила трудова злополука, при допускане от работодателя на неспазване на правилата за безопасност на труда от работника и липса на осъществяван контрол за спазването на тези правила? В случай, че е налице несъответствие на посочения принцип с такова възражение, следва ли последното да бъде подлагано на преценка за основателност от съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Александър Цонев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 191 НК, чл. 200 ал. 1 КТ, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 365 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 КСО, чл. 9 ЗЗД

Определение №/..2025 по дело №/2025

Семейно право

Налице ли са неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване, с оглед обстоятелството, че на ищеца не е съобщено за смъртта на баща му?
Изпълнил ли е задължението си въззивният съд при постановяване на решението по делото и определянето на обезщетението за неимуществени вреди, да обсъди в мотивите си всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в който смисъл е и задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. II от ППВС №4/1968 г.?
Следвало ли е въззивният съд, прилагайки нормата на чл. 52 ЗЗД, да вземе предвид незнанието на ищеца за настъпилата смърт на наследодателя му?
Нарушил ли е въззивният съд принципа за прилагане на нормата на чл. 52 ЗЗД, определяйки обезщетение за вредите, търпени от ищеца, преценявайки предполагаеми субективни изживявания?
Дължи ли се на основание чл. 200 КТ обезщетение за неимуществени вреди на пълнолетен низходящ – син на починало в трудова злополука лице, при положение, че същият не знае за смъртта на баща му и не е поддържал с него никакви отношения за период от близо 10 години преди злополуката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №/..2025 по дело №/2025

При направено възражение от ответното дружество за съпричиняване и припагане на чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ има ли задължение съдът да изследва точното съотношение на приноса за настъпване на вредите от страна на пострадалия с оглед преценка доколко разрешението му в обжалваното въззивно решение е в съответствие с практиката на ВКС? Това задължение свързано ли е с точното прилагане на принципа за справедливостта, съгласно чл. 52 ЗЗД?
Как следва съдът в хипотезата на чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ да установи степента на съпричиняване на вредите и размера, до който следва да бъде намалено дължимото на ищеца обезщетение?
Кои са релевантните факти, обуславящи размера на допринасянето в настъпване на вредите в резултат на допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и следва ли да има съответствие между степента на съпричиняване и действителния принос на пострадалия?
Следва ли да е налице съответствие между приноса на пострадалия за настъпване на трудовата злополука, при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат?
Длъжен ли е съдът да присъди обезщетение само за тези вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, при спазване принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД?
Грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 1 КТ доказана ли е при наличието на ноторно известни факти за ремонт на специализирана техника и изобщо вещи, за боравенето с които се изисква съответна правоспособност, при положение, че лицето, за което е настъпило увреждането, би следвало да е наясно, че не разполага с правоспособност за боравенето със специализирана техника, възложени трудови функции и място на работа в помещение със специализирана техника и въпреки това е участвало в ремонта и експлоатацията на тази техника?
Носи ли отговорност работодателят и налице ли е съпричиняване по чл. 201, ал. 1, т. 1 КТ при настъпване на трудова злополука в резултат на действия на работника, които са несъвместими не само с трудовите му функции и работно място, но и тези действия не съответстват на обикновеното човешко поведение за преценка на риска при работа със сложни по конструкция и опасни за работа вещи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право | Трудови злополуки

докладвано от съдия Борис Илиев

Решение №/..2025 по дело №/2025

Подлежи ли на приспадане от дължимото обезщетение по чл. 200 КТ размера на получените от работника/служителя суми по сключен от работодателя договор за застраховане на работниците и служителите?
Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Непозволено увреждане | Облигационно право | Трудови злополуки

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №/..2025 по дело №/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията и доводите на страните? Ако е установено, че до настъпването на трудова злополука не би се стигнало при използване на лични предпазни средства и спазване на правилата за безопасност от пострадалия, как следва да се определи процента на съпричиняване? Следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на вреди от трудова злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право | Трудови злополуки

докладвано от съдия Николай Иванов

Решение №/..2025 по дело №/2024

При основателност на възражението за прихващане, към кой момент се установяват двете вземания по основание и размер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Александър Цонев

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 200 ал. 1 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2025

Следва ли да се приеме, че постановеното решение е недопустимо в частта му относно уважения иск по чл. 200 КТ на починалия Г. А. и обратния иск срещу Л. Л., когато в хода на въззивното производство ищецът е починал, а като страни по делото са конституирани неговите наследници, но решението е постановено по отношение именно на починалия?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева