съдия Ирина Петрова

Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда относно конкретните обстоятелства, от които се извежда извод за съпричиняване и причинна връзка, на задължението на съда да приеме съпричиняване при доказана причинна връзка и доказано конкретно поведение, довело до настъпване на вредоносните последици, установено по реда на задължителната съдебна практика, представлява ли нарушение на съществени процесуални правила; длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата? при сочено противоречие с ТР №1/2001 г. т. 12;
Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства, представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото?
Може ли да се приеме съпричиняване без да е доказана причинна връзка между поведение на пострадалия, в случая и на неговите родители и настъпилия вредоносен резултат?
Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване при недоказана причинна връзка, предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне на размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта?
Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпването на вредоносния резултат или само това, което има доказана пряка причинна връзка с вредоносните последици?
Трябва ли приносът да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или бездействия от пострадалото лице, в резултат на което е настъпил вредоносният резултат, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем - може ли приносът да е хипотетично предполагаем?
При отчитане на съпричиняване следва ли съдът да отчете степента на вина/допринасяне на всеки от участниците и с оглед на това да определи размера на обезщетението?
Налице ли е съпричиняване към вредоносния резултат при неизпълнение на задължението, произтичащо от чл. 125, ал. 3 Семейния кодекс - родителят да осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете?
Как следва да се намали застрахователното обезщетение в хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и следва ли да се направи комплексна преценка като се вземе предвид как действието на увредения се отнася към увреждането и каква е степента, в която то обективно допринася за настъпването на вредата? Следва ли съпричиняването на вредоносния да е по-голямо от това на дееца?
При доказано неизпълнение на задължението, произтичащо от чл. 125, ал. З СК родителят да осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете, следва ли обезщетението да бъде намалено в такава степен, че в негова тежест да останат по- голям процент от неблагоприятните последици?
Как следва да се упражнява родителския надзор върху малолетно дете, за да се приеме упражняване на такъв, достатъчно ли е да докаже, че един от родителите е заедно с детето си и изключва ли се упражняване на „непрестанен надзор над малолетно дете, ако родителят не го държи за ръка постоянно или при настъпване на инцидент с детето, ако не е доказано, че родителят е можел да види и възприеме настъпваща опасност? Обстановката в овощната градина не е предполагала реална опасност за живота на детето. Автомобилът е преместен инцидентно с оглед придвижването в лехите с продукция. С него не се е работило постоянно, за да бъде той опасност“
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценят и съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищцата и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?
Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост", за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС 4/68 г.?
Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално възпроизвеждане на част от свидетелски показания и позоваване на част от задължителните критерии, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост?
За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС №4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?
Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент" на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент" на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното", както е направено в обжалваното решение?
Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно пар. 27 ПЗР КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2023 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития години преди това и след това?
Нарушен ли е принципът на справедливост при формалното сочене от съда за съобразяване с лимита и икономическите условия при определяне на обезщетения, но реално липсва такова съобразяване с определяне на много по-нисък размер на обезщетение от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит 10 пъти по-нисък от процесния при наличие единствено на положителни факти и обстоятелства и липса на каквито и да е негативни такива, обосноваващи занижен размер?
При приложение на принципа на справедливост и прилагане на съпричиняване длъжен ли е съдът да намали обезщетението с точния обем на приетото съпричиняване, който отчита или има право на преценка относно обема, с който намалява обезщетението, за да се гарантира определяне на точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и постигане целите на паричното компенсиране?
Длъжен ли е съдът при отчитане на съпричиняване винаги да намали размера на обезщетението или разпоредбата на чл. 51 ЗЗД - при съпричиняване съдът може да намали определено обезщетение - в закона е предвидена възможност и да не се намали размера на обезщетението при отчетено съпричиняване?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими към предмета на спора доводи и възражения на страните, както и относимите към спора доказателства?