30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 183 ал. 4 ЗУТ

Чл. 184. […] (4) За издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е съдът, сезиран с иск за делба на реална част от УПИ, да установи чрез изслушване на СТЕ /включително като я допусне служебно/ дали тази реална част /неурегулиран имот/отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен УПИ? Следва ли неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия да отговаря на изискванията на чл. 200 ЗУТ, за да бъде допуснат до делба? Кога е налице „хоризонтална етажна собственост“ и прилага ли се по отношение на земята и дворното място, върху която е разположена, принципното положение, че дворното място е обща част и не подлежи на делба? Може ли да се допусне делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на различни собственици? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност? Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебната експертиза без да се мотивира защо, в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК и трябва ли съдът независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Дали е допустима съдебната делба между двама съсобственици на недвижим имот, в който е построена сграда в режим на етажна собственост, когато единият от тях не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в етажната собственост, и когато този съсобственик не може да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ съобразно предвижданията на действащия подробен устройствен план?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

„Намира ли приложение чл. 92 ЗС, ако съгласието за изграждането на строежи не е дадено въз основа на договор в нотариална форма, а само с договор с нотариална заверка на подписи на съсобствениците?“
„Представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост навеси изградени в съсобствен поземлен имот в урбанизирана територия, с предназначение стопански двор и коя е приложимата материално правна норма за определяне режима върху тях?“
„Възможно ли е съдът да постанови решение, с което да приложи чл. 92 ЗС без да тълкува волята на страните и в противоречие с уговорките на страните в сключеното между тях Споразумение от 23.05.2018 г., който съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон за тях?“
„Нужни ли са специални знания, за да определи въззивния съд дали една постройка е самостоятелен обект и възможно ли е съдът да прецени този факт, без служебно да назначи експертиза, когато е налице необоснованост на фактическите изводи, постановени в първоинстанционното решение и ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма?“
„Възможно ли е навес с три оградни стени - север, със ЗП 260 кв. м., използван за паркиране на товарни автомобили и навес с две оградни стени - юг, със ЗП 73 кв. м., използван за паркиране на леки автомобили, построени в урбанизирана територия, с предназначение на ПИ „Стопански двор“ да се ползва самостоятелно и да има предназначение различно от това да обслужва стопанския двор, респективно да обслужва сграда за стопанска дейност и сграда за административна дейност и складова площ?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Изграждането на постройка в съсобствен имот без да е учредено право на строеж от съсобственика, без да е дадено съгласие за изграждането на обекта, представлява ли неоснователно действие на ответника и създава ли пречки за другия съсобственик да упражнява правото си на собственост в пълен обем?
Длъжен ли е ищецът в този случай да доказва с какво конкретно изградената постройка създава реална и обективна пречка да упражнява правото си на собственост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Когато праводателят (продавач) по една сделка за покупко-продажба на самостоятелен обект, построен в съсобствен имот, е придобил правото на собственост върху същия самостоятелен обект, чрез способ на придобиване, различен от учредено и реализирано право на строеж (суперфиция), то същият явява ли се суперфициарен собственик на този обект и за него важи ли ограничението по чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС? Налице ли е възникнала „хоризонтална етажна собственост“, когато в съсобствения имот има построени самостоятелни обекти – гаражи, които принадлежат на различни собственици. Със застрояването на поземления имот с жилищна сграда с повече от един самостоятелни обекти, собственост на различни лица, както и със застрояването на същия имот със самостоятелни обекти – гаражи, също принадлежащи на различни лица, теренът придобива ли обслужващ характер за всички построени в имота самостоятелни обекти? При упражнено право на изкупуване от един от съсобствениците, в какъв обем следва да му се признае това право – само до размера на притежаваната от него идеална част от съсобствения имот или изцяло (както е прието в обжалваното въззивно решение), и има ли значение обстоятелството, че друг съсобственик не е упражнил правото си на изкупуване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от изложението. Съгласно т. 4 на ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая, по поставените от касатора въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, и съществува практика на ВКС, от която въззивният съд не се е отклонил. Произнасяйки се по наличието на съсобственост съдът извършва преценка и на пространствените предели, в които правото, предмет на делбата, се съпритежава, вкл. като съобразява значението на нанасянето на имотите в кадастралната карта по реда на ЗКИР и на измененията в тази кадастрална карта, инициирани от един или всички съделители според възприетото в практиката на съдилищата становище, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото (ТР от 23.02.2016 г. по тълк. д.№8/2014 г. на ВКС, ОСГК, Решение №50008 от 01.02.2023 г. по гр. д.№1745/2022г. на ВКС, І г. о.). В производството по иск за делба правото на собственост се установява с доказване на правопораждащите го факти. Пропускът да се отрази или неправилното отразяване в кадастъра на обекта на правото на собственост е основание за допълването му или поправянето му. Този пропуск не е пречка да се установи правото на собственост, както и да се прекрати съсобствеността (Решение №81 от 17.02.2012 г. по гр. д.№506/2011 г. на ВКС, І г. о.). Разпоредбата на пар. 1, т. 16 ДР ЗКИР (нова – ДВ, бр. 49/2014 г.) определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като „несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри”. Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ДВ, бр. 49/2014 г.).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Допустим ли е иск за делба на поземлен имот при наличие на сгради, които са индивидуална собственост на страните и превръщат дворното място в обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, която не подлежи на делба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и допустима ли е делба на дворно място, върху което е построена сграда в режим на етажна собственост, когато единият от етажните собственици е починал и сред неговите наследници е и другият етажен собственик?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

се твърди противоречие с Решение №******г. на ВКС по т. д. №898/2009 г., I т. о., Решение №310 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №1086/2009 г., II г. о. и Решение №27 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №1893/2013 г., II т. о. Втория въпрос е: когато в съсобствен поземлен имот има сгради, които са също съсобствени между собствениците на земята и разрешението на т. 1б б ППВС №2/82 г. не намира приложение то допустимо ли е да се извърши съдебна делба на поземления имот без съсобствените сгради. По този въпрос се твърди противоречие с Решение №59 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №911/2011 г., II г. о. По същите въпроси се навежда и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се и очевидна неправилност на изводите по същите въпроси.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

1235 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела