чл. 86 ал. 2 ЗСВ
Чл. 86. (Изм.- ДВ, бр. 33 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2016 г.; изм., бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) […] (2) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
В кой момент възниква опасността за движение за водач, движещ се по път с предимство, когато за задължения да даде предимство водач е налице пътен знак „Б2“ („С.! Пропусни движещите се по път с предимство!“) и кой е началният момент, от който възниква задължението на водача, движещ се по път с предимство, да предприеме мерки за безопасност?
При преценката дали възникналата опасност за движението е била предвидима или не, длъжен ли е съдът да даде обоснован отговор дали водачът на МПС е бил длъжен да очаква възникване на опасност, като вземе предвид всички условия на конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия?
Неправомерното поведение на пострадалия освобождава ли водача на МПС да вземе своевременни мерки за безопасност и изключва ли отговорността на водач, който не е взел такива мерки и е допуснал от своя страна нарушения в причинна връзка с настъпилото ПТП?
Необходимо ли е при преценката дали има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара и поведението на пострадалия с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението?
Длъжен ли е съдът да обсъди цялостното доказано поведение на делинквента и да съпостави поведението, от което може да възникне непозволено увреждане със съответната конкретна правна норма?
При съобразяване на критериите за определяне на скоростта на движение като технически съобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, длъжен ли е съдът да обсъди и да вземе предвид всички затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача, както и всички други отрицателно действащи фактори?
Превишената скорост представлява ли винаги (съдържа ли в себе си) и несъобразена скорост?
Приближаването на кръстовище от водач, движещ се по път с предимство, представлява ли отрицателно действащ фактор, налагащ движението му със съобразена скорост?
Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Кога е налице пряка имуществена вреда във формата на пропусната полза като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност и трябва ли тя да бъде доказана със сигурност?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и ангажирани доказателства, свързани с фактическия състав на имуществената отговорност на ЧСИ?
В какво се изразяват вредите на ищеца по иск срещу ЧСИ за причинени вреди вследствие твърдяно незаконосъобразно принудително изпълнение, състоящо се във вдигане на запор върху вземане на длъжника по открита банкова сметка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Възниква ли право на разваляне на договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот поради неизпълнение от страна на продавача-изпълнител на задължение за прехвърляне на собствеността на недвижими имот, ако купувачът-възложител не е изплатил в цялост дължимата и уговорена продажна цена, при наличие на постигната договорка, че задължението за прехвърляне възниква при напълно изплатена продажна цена?
Би ли могла страна по сключен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот да се счита за надлежно уведомена за извършено разваляне на договора при включена уговорка в същия за изплащане на изрично писмено уведомление за разваляне, в случай че бъде изпратено по електронна поща изявление в горния смисъл до адвокат, който няма пълномощно да получава материалноправни волеизявления за разваляне на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Очевидна неправилност поради направен във въззивното решение извод при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, които изискват съдът да определи предмета на иска, с който е сезиран, по начин, отговарящ на твърденията на ищеца и на заявения от него петитум.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, излагайки мотиви във връзка с тях, дори и когато не ги споделя?
Следва ли решението да бъде основано на установените по делото факти и дали следва съдът да извърши самостоятелна преценка на всички ангажирани по делото доказателства?
Към кой момент следва да се преценява законността на извършеното уволнение и може ли тази преценка да се основава на доказателства, съставени след прекратяване на трудовото правоотношение? Въпросът е и конкретизиран – следвало ли е съдът да обсъжда доклад от 24.03.2023 г. и писмо №ЧР-56/15.03.2023 г.?
Какви са критериите за определяне на една длъжност като ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, вр. пар.1, т. 3 ДР КТ? Дали посоченото основание следва да се разпростира и по отношение на ръководител, от когото не зависят основните насоки на стопанската политика и резултатите на предприятието? Конкретно, ръководителят на отдел „Администрация“ част ли е от ръководството на предприятието и приложимо ли е спрямо него основанието по чл. 328, ал. 2 КТ?
При преценката дали длъжността е ръководна, следва ли съдът да изхожда от спецификата на основната търговска дейност на работодателя, когато дейността е подчинена на специфична регулация /застрахователна/, вкл. нормативно определените изисквания по отношение на ръководството на дружеството?
Следва ли длъжността „ръководител Администрация“ в застрахователно дружество да се определя като ръководна, по смисъла на пар.1, т. 3 ДР КТ, когато е предвидено, че лицето, заемащо я, може да бъде заменено от лица, които не отговарят на предвидените в закона изисквания за професионална квалификация и опит /шофьор и деловодител/, без заместването да е ограничено по време и съдържание?
Разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ приложима ли е за търговски дружества, създадени със специален закон, в който едноличния собственик на капитала е държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни по делото доказателства и да се произнесе по всички твърдения и възражения на страните? Как се разпределя доказателствената тежест в производството по защита от дискриминация и коя е страната, носеща основната доказателствена тежест, съгласно чл. 9 ЗЗДискр.? Сравняването в третирането на лица, намиращи се в сходни обстоятелства, към кой момент се извършва? Може ли да се установи дискриминация, ако към момента на по-неблагоприятното третиране на ищеца няма други лица в същото положение, с които да се направи сравнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При преценката на законността на уволнението, длъжен ли е съдът да извърши контрол относно обстоятелствата от значение за определяне тежестта на дисциплинарното нарушение, с оглед съответствието на тежестта на извършеното нарушение с наложеното наказание и следва ли съдът да обоснове извода си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Запазва ли присъединилия се по чл. 456, ал. 2, предл. второ ГПК кредитор качеството си на присъединен кредитор при прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително дело, по което е издадено удостоверението за присъединяване? Длъжен ли е съдебният изпълнител да включи в разпределението по чл. 460 ГПК вземането на присъединения с удостоверение по чл. 456 ГПК кредитор след като официално е уведомен от издалия удостоверението съдебен изпълнител, че образуваното при него дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и при условие, че изпълнителният лист на кредитора не се представя по делото, по което се прави разпределението? При положителен отговор на въпрос №2 и вземането на кредитор се включи в разпределението по чл. 460 ГПК, как следва да се изпълнят действията по чл. 456, ал. 3, изр. 2 ГПК, при условие че съдебният изпълнител, който прави разпределението, няма право да преведе разпределената на взискателя сума по банковата сметка на съдебния изпълнител, издал удостоверението по чл. 456 ГПК, поради отпаднали правомощия на последния пред вид прекратяване на образуваното при него дело и че съдебния изпълнител, в чието дело се намира изпълнителният лист, няма право да направи върху него отбелязване за получената сума за погасяване на задължението, тъй като прекратяването го е десезирало като орган на принудително изпълнение? Достатъчно ли е съдебния изпълнител, който прави разпределение по чл. 460 ГПК да знае, че присъединеният с удостоверение по чл. 465 ГПК кредитор има изпълнителен лист или следва да има доказана информация, че този изпълнителен лист се намира в изпълнителното дело, което не е прекратено? Води ли прекратяването на изпълнително дело поради перемция до заличаване с обратна сила на издаденото по това дело удостоверение по чл. 465 ГПК и следва ли в такава хипотеза, съдебният изпълнител, който прави разпределението по чл. 460 ГПК, да зачете действието на това удостоверение? Длъжен ли е съдебният изпълнител, преди да пристъпи към разпределението по чл. 460 ГПК, да укаже на присъединилия се с удостоверение по чл. 456 ГПК кредитор, че следва да представи издадения му изпълнителен лист или представянето му се явява задължение на кредитора и част от дължимата за него грижа за собствения му интерес? Длъжен ли е въззивният съд да изложи конкретни и подробни мотиви относно причинната връзка между незаконосъобразно извършено от съдебния изпълнител разпределение и твърдяната от кредитора като претърпяна вреда? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, поотделно и в тяхната цялост, за да установи вярно фактологията и предмета на спора и води ли неговото бездействие до необоснованост на постановения акт? Има ли право въззивният съд да се произнася по факти, които не са твърдени в исковата молба и по възражения срещу основателността на изводите на първоинстанционния съд, които не са направени във въззивната жалба? Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви защо приема, че ответниците не носят солидарно отговорност и има ли право да осъди само един от тях, при положение че петитумът в исковата молба е за солидарно осъждане на ответниците и няма предявени искове за разделното им осъждане и не са давани указания за уточнение как се претендира вземането, ако не е налице солидарност? Длъжен ли е съдебният изпълнител да включи в разпределението по чл. 460 ГПК присъединен с удостоверение по чл. 456 ГПК кредитор с изпълнителен лист в прекратено изпълнително дело и да пази по сметката си разпределената за него сума до представяне на изпълнителен лист или такова задължение има само в хипотезата на чл. 459 ГПК на присъединяване на кредитор по право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
чл. 121 ал. 1 ЗЗД, чл. 136 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 456 ал. 2 ГПК, чл. 456 ГПК, чл. 459 ГПК, чл. 460 ГПК, чл. 465 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ, чл. 74 ЗЧСИ, чл. 86 ал. 2 ЗСВ, чл. 86 ЗЗД, чл. 88 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1-2. Допуснал ли е РС Сливница достатъчно съществено нарушение на правота на ЕС при постановяване на свое определение от 26.04.2017г., с което е одобрил споразумение, в което наред с налагане на наказание „лишаване от свобода, при условията на чл. 66 НК, е наложил и мярка по чл. 251, ал. 2 НК, при положение, че е постановил акта си преди постановяване от СЕС на определение по съединени дела С-335/2018 и С-336/2018, в което за първи път СЕС се произнася по мярката по чл. 251, ал. 2 НК е несъвместима с ПЕС и при положение, че СЕС се е произнесъл по несвъместимостта на кумулативното прилагане на тази мярка с наказанието по чл. 251, ал. 1 НК, а не по съвместимостта на самата мярка с ПЕС?, 3-4. Действието на актовете на СЕС, с които Съдът се произнася по същество по преюдициални запитвания за тълкуване, засяга ли правоотношения по спорове, по които са разрешени с влязъл в сила акт на национален съд?, 5. Следва ли да се приеме, че следва да се ангажира отговорността на РС Сливница след като е налице основание производството по наказателното дело да бъде възобновено?, 6. Към кого е насочен актът на СЕС, с който съответната национална норма е обявена за противоречаща на ПЕС – пряко към правораздавателните органи или към законодателната власт, която следва да синхронизира националното право с ПЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.