чл. 116 ЗДвП

Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да обсъди всички събрани по делото доказателства, да обсъди и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба доводи, аргументи, възражения и оплаквания?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и данни по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото и да го възприеме с оглед неговата яснота и обоснованост?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени събраните в хода на производството свидетелски показания в цялост и да изложи мотиви защо кредитира една част от тях, а не кредитира друга част?
Може ли въззивният съд да основе решението си на предположения?
До какъв порок на съдебния акт води несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на събрания по делото доказателствен материал?
Следва ли въззивният съд да посочи банкова сметка на ищеца в своето съдебно решение?
Как следва да бъде извършено плащането от страна на ответника по съдебно решение, в което не е посочена банкова сметка и размерът на задължението на ответника е равен или по-голям от 10 000 лева?
Налице ли е недобросъвестно упражняване на субективни права съгласно чл. 3 ГПК, когато ищцовата страна не предоставя банкова сметка при размер на вземането, което същата има да получава и същото е в размер, равен или по-голям от 10 000 лева?
Как следва да се прилага нормата на чл. 2 и чл. 3 Закона за ограничаване на плащанията в брой за вземане по съдебно решение с размер, равен или по-голям от 10 000 лева?
Какви реквизити следва да съдържа едно съдебно решение при спазване изискванията на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, чл. 2 и чл. 3 Закона за ограничаване на плащанията в брой за вземане по съдебно решение с размер равен или по-голям от 10 000 лева?
Как следва да се прилага нормата на чл. 127, ал. 4 ГПК от страна на ищеца, когато вземането, за което същият претендира в исковата си молба, е с размер, равен или по-голям от 10 000 лева и посочи друг начин на плащане?
Следва ли въззивният съд да следи дали е спазена нормата на чл. 2 Наредба №3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, когато ищецът посочи друг начин на плащане и/или откаже да предостави валиден IBAN?
Следва ли въззивният съд да съобрази Наредба №49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз, чл. 130, ал. 3 СК и да посочи банкови сметки на непълнолетните ищци?
Какви са предпоставките, при които възниква отговорността на Гаранционен фонд да заплати обезщетение за претърпените от пострадало лице вреди, причинени на територията на Република България от неидентифицирано превозно средство съгласно чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ?