чл. 138 ал. 2 ТЗ

би бил релевантен единствено в случай, че писмото, съдържащо съобщението-покана, изхожда от съдружник във въззивното дружество и по безсъмнен начин удостоверява съдържанието си /арг. и от определение №352/26.05.2020 г. на ВКС по т. д. №2373/2019 г., II т. о., ТК/. Намерил е, че посоченото нарушение засяга съществено упражняването на правата на ищеца като съдружник да участва, обсъжда и гласува по решенията предложени в дневния ред на събранието, което пък от своя страна определя взетите решения като незаконосъобразни и подлежащи на отмяна. Независимо от изложеното е посочил, че дори и да се приеме, че процедурата по свикване и провеждане на процесното ОСС на въззивното дружество е била стриктно проведена /което не се установява/, то обжалваните решения се явяват незаконосъобразни и поради безсъмнено установения факт, че спрямо Р. Д. не са налице предпоставките по чл. 141, ал. 8 ТЗ, предвид че и по две открити производства по несъстоятелност срещу него в А., не са останали неудовлетворени кредитори, а единственото изложено конкретно основание за освобождаването на Д. като управител и избирането на друг такъв е именно наличието на предпоставките по чл. 141, ал. 8 ТЗ, но ангажираните доказателства не установяват наличието му. Изложил е съображения за неоснователност и на оплакванията във въззивната жалба, че при разглеждане на делото СГС са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в ненадлежното уведомяване на въззивното дружество както за исковата молба, така и за проведеното по делото открито с. з. – при служебно извършената справка по партидата на „Д-Тех Груп България“ ООД се установява, че вписаният адрес на управление в Република България, не е променян до настоящия момент, като същият адрес фигурира на всички публикувани в ТР документи, касаещи дружеството, вкл. е посочен в приобщените по делото като писмени доказателства общо седем броя нотариални актове, по които страна е същото дружество. Вън от горното е установил, че длъжностното лице по връчване на книжата по делото СГС е удостоверило върху върнатото в цялост съобщение за изпращане на препис от исковата молба на адреса на управление на дружеството, че същия адрес съществува, посетен е на 15.06.2022 г. и е констатирано, че на него няма указателни знаци или служители на фирмата и няма кой да получи книжата - отворило е лице, което е живущо на адреса, но не е упълномощено лице на дружеството. Предвид изложеното е приел, че административният адрес съществува, той е вписан като седалище и адрес на управление на въззивното дружество в ТР и не са налице данни дружеството да го е напуснало или да е вписан нов такъв, поради което и правилно първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК.