чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ
Компетентност на общото събрание
Чл. 137. (1) Общото събрание: […]
8. взема решения за предявяване искове на дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу тях;
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд при решаване на делото съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК да се произнесе отделно по всеки конкретен довод за неправилност на първоинстанционното решение като изложи логични и последователни мотиви във връзка с действителната фактическа обстановка, включително да изложи мотиви в резултат на какви точно действия и настъпила ли е вредата именно в резултат на неполагане на дължимата грижа от управителя и при неспазване правилата и нормативните изисквания за управление на търговско дружество или пък управителят е изпълнявал нареждания на собственика на капитала и ако това е така, как това влияе върху отговорността на управителя ответник за вреди спрямо дружеството? Длъжен ли е съдът да обсъди съществуването или не на абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 145 ТЗ при наличие на взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ с нотариална заверка, надлежно вписано по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ при АВ и да изложи мотиви в тази насока? Свободен ли е съдът да интерпретира в обратен смисъл волята на ОС по вписано в ТРРЮЛНЦ решение от 17.09.2018 г. за освобождаване на управителя от отговорност - „ще престане да бъде отговорна за изпълняваната от нея длъжност на управител на дружеството само след вписването на заличаването й като управител“ поради тълкуването му, че такава следва да се носи поради последващо друго решение от 14.07.2020 г. за търсене на отговорност по реда на чл. 145 ТЗ? Допустимо ли е собственикът на дружеството да приеме последващо решение за търсене на отговорност по реда на чл. 145 ТЗ, след като към датата на прекратяване правата на управителя вече е взел (неотменимо) решение такава отговорност да се носи само за определен срок, който е до вписване заличаването на ответницата като управител, това решение е вписано по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ при АВ и не е провеждана процедура по отмяната му? Оттегляемо ли е взето от ОС решение по чл. 137, ал. 1, т. 5, пр. последно ТЗ за освобождаване от отговорност на управителя, което е вписано по надлежния ред в ТРРЮЛНЦ, за да може по-късно да бъде взето друго решение на дружеството за търсене на отговорност по реда на чл. 145 ТЗ? Длъжен ли е съдът да установи размера на отговорността на управителя само при конкретно посочените параметри в исковата молба и приложените доказателства във връзка с оплакванията във въззивната жалба и в тази връзка необходимо ли е да бъде доказано наличието на вреда, както и да е определен и доказан размерът й, в т. ч. да е налице и доказано виновно и противоправно поведение - действие или бездействие при условията на установена причинно-следствена връзка с твърдяната вреда? При непълно заключение по възложена оценителска експертиза в частта за наемната цена на процесния имот, когато той е обзаведен с конкретни вещи, описани в приемо-предавателен протокол и във връзка с изрично заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че в момента не може да даде и съответно да изчисли коефициент върху наемната цена за наличното обзавеждане, длъжен ли е съдът да изследва докрай реалната оценка и нарушение ли е отклоняването на конкретно искане на страната за довършване на заключението с изпълнение в цялост на всички поставени в експертизата задачи? При признато от дружеството ищец и отделено като безспорно в процеса пред първоинстанционния съд относно съществуването на сключени договори за наем за имоти във връзка с посреднически договор, може ли въззивният съд да приеме изцяло неизпълнение на посредника и оттук да квалифицира като щета цялата уговорена възнаградителна сума по посредническия договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 137 ал. 1 т. 5 ТЗ, чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, чл. 145 ТЗ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 326 ал. 2 КТ, чл. 328 ал. 1 КТ
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Решението на Общо събрание на съдружниците на ООД, с което се дава съгласие управителят да се разпорежда с всички недвижими имоти на дружеството представлява ли предварителен отказ от търсене на отговорност на управителя за вреди по смисъла на чл. 145 ТЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Тотка Калчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли да се приеме противоправност и вина на управителя, в случай че не са налице нарушения на законови и подзаконови нормативни актове?
Управителят има ли оперативна самостоятелност при вземане на решения за реда и начините на прекратяване на трудови правоотношения в повереното му за управление дружество?
След като не е посочено, че обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се изплаща само за придобито право на пенсия по чл. 68 КСО, включва ли се и придобито право на пенсия по чл. 68а КСО?
Разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ приложима ли е в случаите на предявяване на иск срещу бивши управители?
При наличие на колективен трудов договор (КТД), чиито клаузи предвиждат изплащане на обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, разпоредбите препращат ли към Кодекса на труда (КТ)? Когато в договор за възлагане на управление е предвидено, че управителят има право да ползва социалните фондове на дружеството съгласно общите разпоредби на КТД, тези разпоредби препращат ли към КТ за изплащане на обезщетение при пенсиониране? Когато в договор за възлагане на управление е предвидено, че управителят има право да ползва социалните фондове на дружеството съгласно общите разпоредби на КТД, тези разпоредби препращат ли към КТД? Прилагат ли се разпоредбите на КТ и КТД, вкл. чл. 29 от колективния договор, като обстоятелство, следващо от клаузата на чл. 6.6 от договора за управление?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, чл. 141 ал. 7 ТЗ, чл. 145 ТЗ, чл. 222 ал. 3 КТ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 331 ал. 1 КТ, чл. 331 КТ, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 63 ЗЗД, чл. 68 КСО, чл. 68а КСО, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Съдържа ли се надлежна процесуална легитимация на лицето, подало жалбата от името на дружеството, когато тя е подадена само от един от съвместно представляващите ликвидатори? Може ли съображения, свързани със съвместната представителна власт на ликвидаторите, да бъдат основание за недопустимост на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
В хипотезата на сключен писмен договор между управителя и дружество с ограничена отговорност, същият представлява ли договор за управление без значение как е наименуван?
При предявени главен и насрещен иск в едно производство и постановяване на решение от първоинстанционния съд, в което липсва отделен диспозитив по главния иск, следва ли страната ищец да поиска задължително допълване на решението с диспозитив по реда на чл. 250 ГПК?
Явява ли се допустима въззивната жалба срещу решение на първоинстанционния съд, в което съдът не се е произнесъл с отделен диспозитив (осъдителен или отхвърлителен) по предявен главен иск?
Без изрично произнасяне в диспозитива на решението на първоинстанционния съд по самостоятелен иск при хипотезата на съединяване на искове, допустимо ли е произнасяне по същество от въззивната инстанция, ако не е развита процедурата за допълване на решението с изричен диспозитив?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
чл. 125 ал. 2 ТЗ, чл. 125 ал. 3 ТЗ, чл. 137 ал. 1 т. 5 ТЗ, чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, чл. 145 ТЗ, чл. 250 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 293 ал. 3 ТЗ, чл. 38 ал. 1 ЗЗД, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли да бъде допуснато обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, за който молителят не твърди да е собственост на ответника по бъдещия иск? Може ли да бъде допуснато обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на възбрана или запор върху имущество, за което молителят твърди, че е собственост на юридическо лице, притежавано от ответника по бъдещия иск? Може ли да бъде допуснато обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на възбрана или запор върху имущество, собственост на дружество с ограничена отговорност, включително еднолично такова, за гарантиране на по-висока стойност на дяловете, притежавани от ответника, респективно бъдещия ответник по иска? Представлява ли решението на общото събрание /едноличния собственик на капитала/ по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска с правно основание чл. 145 ТЗ срещу бивш управител, който към датата на предявяване на иска е бил освободен от тази длъжност и това му качество е било заличено от търговския регистър? Длъжен ли е съдът да следи служебно за наличието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ при предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу бивш управител при липса на надлежно възражение от ответника в тази връзка? Длъжен ли е съдът, сезиран с молба за обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК, да следи за индивидуализирането на бъдещ иск според изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК? Може ли съдът да допусне обезпечение при липса на редовно формулиран петитум на бъдещ иск? Как следва да процедира съдът, сезиран с молба по чл. 390 ГПК, при констатиране на неясноти и противоречия между обстоятелствената част на бъдещия иск и неговия петитум? При молба по чл. 390 ГПК, в която в основанието на бъдещия иск е посочен един размер на претърпените вреди, а в петитума му е посочен друг размер, без да е уточнено дали искът ще се предяви като частичен, представлява ли това основание за оставяне на молбата без уважение? Как следва да процедира съдът при молба по чл. 390 ГПК за обезпечение на бъдещ иск, с който се претендира обезщетение за вреди, в която в основанието на бъдещия иск е посочен един размер на претърпените вреди, а в петитума му е посочен друг размер, без да е уточнено дали искът ще се предяви като частичен и дали обхваща всички вреди за посочения от молителя период? Редовна ли е искова молба, с която е предявен иск за обезщетение за претърпени вреди, в която в основанието на бъдещия иск е посочен един размер на претърпените вреди, а в петитума му е посочен друг размер, без да е уточнено дали искът ще се предяви като частичен? Редовна ли е искова молба, с която е предявен иск за обезщетение за претърпени вреди, в която в основанието на бъдещия иск е посочен един размер на претърпените вреди, а в петитума му е посочен друг размер, без да е уточнено дали искът ще се предяви като частичен и дали обхваща всички вреди за посочения от молителя период? Представлява ли факт по чл. 155 ГПК обстоятелството кое лице има качеството на представляващ юридическо лице, регистрирано в търговския регистър на друга държава членка на ЕС? При молба по чл. 390 ГПК, с която се иска обезпечение на бъдещ иск по чл. 145 ТЗ въз основа на решение на едноличен собственик на капитала, взето без нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, когато към датата на завеждане на молбата по партидата на дружеството вече е вписан друг едноличен собственик на капитала в ТРРЮЛНЦ, следва ли молителят да представи доказателства за достоверност на датата на взетото решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 129 ГПК, чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, чл. 145 ТЗ, чл. 155 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 390 ГПК, чл. 391 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 391 ГПК, чл. 396 ал. 1 ГПК, чл. 396 ал. 2 ГПК, чл. 396 ал. 2 изр. 3 ГПК, чл. 397 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 397 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 401 ГПК
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Следва ли съдът преди да постанови акта си по същество на спора да обяви на страните, че изключва от доказателствения материал по делото събрани в хода на производството доказателства?
Длъжен ли е съдът да обсъди в своето решение всички доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 10 ГПК, чл. 12 ГПК, чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, чл. 145 ТЗ, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 146 ал. 3 ГПК, чл. 194 ал. 2 ГПК, чл. 194 ал. 3 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 370 ГПК, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 78 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото?
Длъжен ли е съдът да обсъди и да се произнесе по всички направени твърдения и възражения?
Длъжен ли е съдът да възприеме безкритично заключението на вещото лице?
Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респ. когато докладът му е непълен или неточен?
Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
Ако по делото не е доказано, че две лица се намират в действително съвместно съжителство, то допустимо ли е да се приеме свързаност на тези лица по смисъла на пар. 1 ДР ТЗ единствено поради наличието на техен общ наследник, особено ако същият към момента на възникване на спора не е малолетен, а е непълнолетен или пълнолетен?
Възможно и допустимо ли е пропуснатата полза да е абстрактна и ако това е допустимо, то в какво следва да се изразява нейната абстрактност, т. е. какво следва да е легалното определение на понятието абстрактна пропусната полза, за да може това понятие да бъде прилагано еднозначно и обективно от всички съдилища, всички субекти на правото и по всички спорове? По какъв начин следва да бъде установявано/доказвано наличието на абстрактна пропусната полза?
Ако предвидената в чл. 240, ал. 2 ТЗ отговорност е за вреди, причинени виновно от лице или лица - членове на органите по ал. 1 от същата разпоредба, то означава ли, че такава отговорност може да произтича от други договори, освен от договора за управление? Каква отговорност следва да се търси по чл. 240, ал. 2 ТЗ - договорна или деликтна, ако същата произтича само от договора за управление, а каква отговорност - договорна или деликтна би следвало да се търси по същия законов ред от член на орган по ал. 1 от същата разпоредба, ако отговорността за която се търси обезщетение, произтича от декларация за неизвършване на конкурентна дейност, споразумение или др., различни от договора за управление, подписани след освобождаването от отговорност на лице по чл. 221, т. 10 ТЗ, във вр. с чл. 219, ал. 2 ТЗ?
Ако актът на освобождаване от отговорност по чл. 221, т. 10 ТЗ, във вр. с чл. 219, ал. 2 ТЗ има правопреграждащо действие, то тогава възможно ли е на лице, освободено от длъжност в съвет на директорите, както и от отговорност за времето на заемане на длъжността, с изричен акт от едноличния собственик на капитала на ЕАД, да бъде търсена отговорност по чл. 240, ал. 2 ТЗ за действия, произтекли след освобождаването му от отговорност и за период след този акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 105 ЗСВ, чл. 12 ГПК, чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, чл. 145 ТЗ, чл. 146 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 237 ал. 2 ТЗ, чл. 240 ал. 2 ТЗ, чл. 244 ал. 1 ТЗ, чл. 244 ал. 4 ТЗ, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 298 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Решението на Общо събрание на съдружниците на ООД, с което се дава съгласие управителят да се разпорежда с всички недвижими имоти на дружеството представлява ли предварителен отказ от търсене на отговорност на управителя за вреди по смисъла на чл. 145 ТЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Тотка Калчева
чл. 115 т. 6 ТЗ, чл. 137 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 137 ал. 1 т. 7 ТЗ, чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, чл. 137 ал. 1 ТЗ, чл. 137 ал. 3 изр. 3 ТЗ, чл. 141 ал. 1 ТЗ, чл. 141 ал. 4 ТЗ, чл. 145 ТЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 289 ГПК, чл. 71 ТЗ, чл. 74 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Правопораждащ факт ли е за спортното субективно материално право процесуалната предпоставка за завеждане на иск? Изключва ли се от съдебна проверка и ползва ли се със силата на пресъдено нещо абсолютната процесуална предпоставка по уважен частичен иск за парично вземане, при предявен в друг исков процес иск за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.