чл. 57 ал. 1 СК

Възможно ли е уважаване на възлагателна претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК на имот, който е жилище и е неподеляем, в полза на упражняващия родителски права съсобственик, при наличието на изрично съгласие на другия съсобственик, макар да не е налице един от елементите на фактическия състав на възлагането? Делба, поискана от единия родител, относно имот - семейно жилище, в което живее непълнолетното му дете, представлява ли упражняване на родителска отговорност по смисъла на чл. 1, пар. 1, б. б от Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. /отм., сега заменен с Регламент /ЕС/2019/1111/, при условие, че ползването на жилището е предоставено на другия родител, упражняващ родителските права, а правото на упражняване на родителските права включва по-специално правото да се определи мястото на пребиваване на детето? Критерият „най-добър интерес на детето“ следва ли да се използва стеснително и да намира приложение единствено и само в делата за развод и родителски права, или има значение и в други отрасли на правото, включително в делата за делба, когато ползването на семейното жилище е присъдено на отглеждащия родител до 18 г. възраст на детето и същото няма друг имот, в който да се премести след публичната продан. Вписването на съдебното решение в имотния регистър съгласно чл. 57, ал. 1, изр. 2 СК достатъчна защита ли е за интересите на детето при изнасяне на имота на публична продан в делото за делба? Делбата на семейно жилище, предоставено на единия съпруг с бракоразводно решение, в хипотеза на съсобственост върху него между двамата съпрузи и изнасянето на семейното жилище на публична продан противоречи ли на правото на семеен живот на детето съгласно чл. 8 КЗПЧОС и на защита на висшите интереси на детето, съгласно чл. 3 Конвенцията на ООН за правата на детето и чл. 24 от Хартата на основните права на ЕС? Как се отнася задължението на родителите да осигурят жилище на детето/съгласно препоръките на Европейската комисия и Конвенцията на ООН за правата на детето за осигуряване на жилищни условия и гарантиране на безопасна и сигурна среда на детето“/ и предоставянето от бракоразводния съд на правото на ползване на отглеждащия родител до навършването на 18 г. възраст на детето, спрямо правото на съсобственика-родител да иска делба на съсобствени имот. Това не обезсмисля ли изобщо клаузата на чл. 56, ал. 5 СК за защита на интересите на детето, още повече, когато детето е с физически увреждания и висока степен на инвалидност, какъвто е настоящият случай? Допустимо ли е да се прекъсне ползването на семейното жилище преди 18 г. възраст на детето, без да се изследва най-добрия му интерес, без да се съберат доказателства дали детето и отглеждащият родител имат друг имот, в който да се преместят, или остават на улицата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №/..2025 по дело №/2024

Вещно право

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?
При изложени от ищеца в исковата молба факти за имуществени отношения между бившите съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода и заявена претенция за заплащане на парична сума на неползващия бивш съпруг, следва ли искът да се квалифицира като такъв по чл. 57 СК или по чл. 31, ал. 2 ЗС и кои от елементите на двата състава са идентични?
Относно задължението на съда, когато правнорелевантните факти се установяват със свидетелски показания, да вземе предвид евентуалната заинтересованост на свидетеля/свидетелите върху чиито показания се основава решаващата воля на съда и да изложи в мотивите на решението как заинтересоваността би могла да се отрази на начина по който свидетелят възприема и пресъздава фактите и да мотивира преценката си защо кредитира показанията на заинтересовани свидетели в контекста на всички събрани по делото доказателства?
Допустимо ли е при иск по чл. 57 СК, съдържанието на постигнатото между бившите съпрузи споразумение за прекратяване на брака, утвърдено със съдебно решение, да се опровергава, изменя и/или тълкува въз основа изслушването на свидетелски показания?
При изложена от ищеца фактология за имуществени отношения между бившите съпрузи относно семейното жилище след развода, изразяваща се в безспорно установено настъпване на последователност от юридически факти и заявена претенция за заплащане на обезщетение на неползващия бивш съпруг, съпругът, на когото след развода е предоставено ползването на семейното жилище, дължи ли обезщетение, ако реално не е ползвал имота, респ. не се е възползвал от предоставените му права ЗС и по собствена воля не е ползвал фактически предоставеното му семейно жилище?
Допустимо ли е съдът да тълкува съдържанието на споразумението за прекратяване на брака, без при тълкуването да се обследват фактите, обстоятелствата и уговорките между страните, съдържащи се в самото споразумение, а волята на страните, обективирана в споразумението за прекратяване на брака, се тълкува чрез изслушване на свидетелски показания и въз основа само на тях и при липса на изрична уговорка за безвъзмездно ползване на имот в споразумението, съдът да формира изводи в тази насока?
Допустимо ли е при иск по чл. 57 СК съдът да допълва съдържанието на постигнатото между бившите съпрузи споразумение за прекратяване на брака чрез свидетелски показания и въз основа само на тях да формира изводи, които са от съществено значение за изхода на спора при заявена претенция за заплащане на парична сума на неползващия собственик?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Здравка Първанова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2024

Кой има право да прекрати договора за заем за послужване с третото лице, съвместно ползващо имота, представляващ семейна имуществена общност след разтрогване на брака между страните – съсобственикът, който фактически ползва имота, или неползващият съсобственик, който е лишен от фактическо ползване със съдебния акт по допускане на развода?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №/..2025 по дело №/2023

Други

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Даниела Стоянова

Определения по чл. 282 ал. 5 ГПК

чл. 228 ЗЗД, чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 282 ал. 5 ГПК, чл. 282 ГПК, чл. 433 ал. 2 ГПК, чл. 57 ал. 1 СК

Определение №/..2025 по дело №/2024

Искът по чл. 57, ал. 2 СК може ли да бъде осъдителен за заплащане на наемна цена или в производството по чл. 57, ал. 2 СК съдът следва да се ограничи единствено до определяне на същата?
Бившият съпруг дължи ли обезщетение за пазарен наем на неползващия съпруг при положение, че жилището се ползва единствено и само от навършилото пълнолетие дете на бившите съпрузи? Как се уреждат отношенията между навършилите пълнолетие низходящи и родителите по повод ползване на жилище на родителите, респективно ползване жилище, за което родителите имат право запазено право на съвместно ползване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Определение №/..2024 по дело №/2024

Вещно право

Няма ясно формулирани правни въпроси за разглеждане в предоставения текст на съдебното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Розинела Янчева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 152 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 346 ГПК, чл. 348 ГПК, чл. 359 ГПК, чл. 57 ал. 1 СК

Определение №/..2024 по дело №/2024

„При въведени във въззивното производство нови обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК какви са задълженията на въззивния съд по чл. 7 и чл. 10 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото и за установяване на факти, които са от значение за крайния извод на съда? Следва ли съдът да оказва съдействие на страните по чл. 7 ГПК за изясняване на фактическите твърдения и правните доводи на страните?“ „Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и да изложи мотиви по тях?“ „Към кой момент – фактическата раздяла на родителите или произнасянето на съда за предоставяне на семейното жилище, се преценява начина на обитаване на жилището от непълнолетното дете от брака /към датата на произнасяне в жилището живеят още две пълнолетни лица от кръга на майката/?“ „При наличието на живущи в семейното жилище и на други пълнолетни лица, които са от кръга на родителя, на когото е предоставено семейното жилище, и за които собственикът/ползвателят не дължи издръжка, какво включва жилищната площ, ползвана от непълнолетното дете от брака?“ „Към кой момент възниква наемното правоотношение по силата на чл. 57, ал. 1 СК?“ „Може ли да се приеме, че разпоредбата на чл. 57 СК е непълна или неясна, за да се тълкува по аналогия възможността началният момент на дължимия наем да бъде и преди влизане в сила на съдебното решение?“ „Ако във въззивната жалба е налице оплакване относно решението на първоинстанционния съд за предоставяне ползването на семейното жилище, явява ли се въззивният съдебен акт окончателен, или решението на съда по този въпрос ще влезе в сила след изтичане на срока за обжалване (при липса на касационна жалба), или след постановяване на окончателен съдебен акт (при наличие на касационна жалба)?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №/..2024 по дело №/2023

1/ „Ако в бракоразводния процес е поставен въпросът за дължимостта на наем, възникнал по силата на привременни мерки, и по този въпрос съдът се е произнесъл, допустим ли е нов процес, в рамките на отделно производство, при който между същите страни на същото основание, за втори път се поставя този въпрос? Ако по отношение на двата процеса е налице пълен обективен и субективен идентитет, това прави ли решението по по-късно заведеното дело недопустимо?“; 2/ „Нередовна ли е искова молба, в която фактическата страна на претенцията е описана с термина „квазинаемно правоотношение?“; 3/ „Допустимо ли е съдебно решение, в което съдът е дал правна квалификация на предявената претенция за първи път в постановения краен съдебен акт? В този случай може ли да се смята, че съдът се е произнесъл по непредявен иск?“; 4/ „Кореспондира ли твърдението за претендирано обезщетение от „квазинаемно правоотношение на правната квалификация на чл. 228 ЗЗД?“ – по поставените въпроси от първи до четвърти се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 5/ „Към кой момент възниква наемно правоотношение по силата на чл. 57, ал. 1 СК?“ – сочи се противоречие с приетото в решение №123 от 04.04.2013 г. по гр. д. №526/2012 г. на IV г. о. на ВКС; 6/ „Може ли да се приеме, че разпоредбата на чл. 57 СК е непълна или неясна, за да се тълкува по аналогия възможността началният момент на дължимия наем да бъде и преди влизане в сила на съдебното решение?“; 7/ „Може ли въз основа на постановено определение за привременни мерки в частта за предоставяне ползването на семейното жилище, да възникне наемно правоотношение?“ – по наведените шести и седми въпрос също се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №/..2024 по дело №/2024

– общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, е поставен въпроса: „Дали при направено изрично възражение за прихващане с ликвидно вземане на ответника пред въззивната инстанция, последната е длъжна да го обсъди и разгледа?“. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК. По въпроса се прави искане за достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Бланкетно се сочи и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК – очевидна неправилност на решението.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Николай Иванов

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 57 ал. 1 СК, чл. 57 ал. 2 СК

Определение №/..2024 по дело №/2023

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Джулиана Петкова

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Джулиана Петкова

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)