чл. 26 ал. 1 НК
Чл. 26. (1) Разпоредбите на чл. 23 – 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление – когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Относно критериите и обстоятелствата, които са от значение за определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение, при предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, и за задълженията на въззивната инстанция при определянето му да обсъди същите и да изложи мотиви за значението им.
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и допустимо ли е при определянето му съдът да разгледа твърдения, непосочени от страните в производството и да цени доказателства, които не са събрани в хода на процеса?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
За определяне размера на обезщетението на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства – за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. По този въпрос касаторът поддържа, че е налице противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в т. II от ППВС №4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 ТР №3/22.04.2005 г. по тълк. д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
За определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ. Сочи противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС, изразена в решения №159 от 09.10.2019 г. по гр. д. №89/2019 г. на ІII ГО, №50073/22.06.2023 г. по гр. д. №3257/2022 г. на ІII ГО и №50209 от 02.11.2022 г. по гр. д. 811/2022 г. на ІV ГО.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Обстоятелството, че ищецът по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е осъждан за извършено престъпление, но е реабилитиран по право или по съдебен ред, води ли до намаляване на дължимото от държавата обезщетение, и това основание ли е за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ за освобождаване от отговорност или за намаляване на обезщетението, без оглед кога е било осъждането и кога е настъпила реабилитацията?
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, и следва ли определянето на този размер да се извърши от съда след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното приложение на чл. 52 ЗЗД?
Представените с исковата молба договори за правна помощ и съдействие ведно с пълномощни, имат ли характера на разписка за платени суми и следва ли да бъдат приложени в наказателното производство за всяко посещение, за всяко процесуално действие, след като няма такова изискване?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи собствени мотиви, защо приема едни доказателства, и да обсъди доводите на страните по предмета на спора; следва ли съдът при осъществяване на тази своя решаваща дейност, да спазва правилата на формалната и правна логика, т. е. фактическите констатации и правните изводи следва ли да са обосновани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Софи се въпрос, при определяне на несъответствието между приходи и разходи, при установяване на нетния доход следва ли да участват като приход или разход суми от търговска дейност „Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет“, за която не е установен законен източник на средства за нейното извършване.
В тази насока се поставя и процесуалноправен въпрос, чия е доказателствената тежест от доказването на законен източник в горния смисъл.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Въпросите за задължението на въззивния съд да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на всички обстоятелства, релевантни за конкретния случай? И как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Как се определя обезщетението по справедливост по чл. 52 ЗЗД?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ?
За преценката на съда на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта, установен с чл. 52 ЗЗД?
Задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им при определяне размера на обезщетението?;
Длъжен ли е въззивният съд да определи и присъди обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при съобразяване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за удовлетворяване на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД?;
Какви са критериите, които следва да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението?;
Кои неимуществени вреди могат да се определят като „типични“ и кои като „специфични“; по какъв начин следва да се определи интензитета им и как съответните вреди обуславят размера на присъжданото обезщетение?;
Следва ли в мотивите си съдът да обсъди критериите за нарушение правото на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, за да направи извод дали производството се е развило в разумен срок?;
Какви критерии следва да бъдат преценени от съда, за да се приеме, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е съобразено с обществено-икономическите условия в страната и следва ли съдът да мотивира преценката си в тази насока в решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. първо ЗОДОВ, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ, чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 4 ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Представлява ли „разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход, внесените суми по банкови сметки, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?
Длъжен ли е съдът да обсъди заявените от страните доводи и възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи за решаването на спора, като посочи конкретно направените въз основа на тях свои изводи съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК?
Пропорционална ли е намесата в правото на собственост по чл. 1 Протокол №1 към КЗПЧОС при отнемане на имущество по ЗОНПИ, когато от доказателствата по делото се установява висящо наказателно производство за престъпление годно да генерира значителен доход, значително неъответствие между имуществото и нетните доходи, и може да се формира обосновано въз основа на доказателствата по делото и правилата на формалната логика предположение за връзка между престъпната дейност и имуществото, без да е необходимо доказване по несъмнен начин на пряка трансформация на средствата от престъплението в конкретни имуществени обекти?
Допустимо ли е непосредствено прилагане на критериите за пропорционалност, изведени от ЕСПЧ по отношение на отменените ЗОПДНПИ и ЗОПДИППД в делата Й. и други срещу България и Т. и други срещу България, към производства по действащия ЗОНПИ, без анализ на различията в легитимните цели и правната философия на законодателните режими, и без наличие на решения на ЕСПЧ, които да установят изискване за доказване на връзка между престъпна дейност и имущество при прилагането на ЗОНПИ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Представлява ли протоколът от 18.09.2025 г. ново писмено доказателство или ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които да обосноват отмяна на влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС?
Може ли документ, създаден след влизане в сила на решението, да обоснове искане за отмяна поради наличие на нови писмени доказателства или нови обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.