Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

попада ли ищецът сред тях. Посочил е, че в ТР е прието, че за да бъде основателна претенцията, е необходимо да се установи, че се касае до изключение, свързано със създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди /като „особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци/; в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; в тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а и вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №.4/61 и ППВС №.5/69 - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.