чл. 203 ал. 2 предл. първо КТ

1/ „За уважаване на иска по чл. 203, ал. 2, предл. второ КТ необходимо ли е престъплението да е установено по надлежния ред, респ. по делото да е представен официално заверен препис с отбелязване датата на влизането в законна сила на присъда, постановена от наказателен съд?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №8 от 01.02.2018 г. по гр. д. №1111/2017 г. на IV г. о., решение №9 от 31.01.2018 г. по гр. д. №1504/2017 г. на IV г. о. и решение №180 от 12.02.2019 г. по гр. д. №3502/2017 г. на IV г. о. В условията на евентуалност във връзка с поставения въпрос касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.; 2/ „При разглеждане на иск по чл. 203, ал. 2, предл. второ КТ допустимо ли е установяването на престъплението с друг съдебен акт, различен от присъда (определение, разпореждане, заповед и др.)?“ – твърди се противоречие с решение №8 от 01.02.2018 г. по гр. д. №1111/2017 г., решение №9 от 31.01.2018 г. по гр. д. №1504/2017 г. и решение №180 от 12.02.2019 г. по гр. д. №3502/2017 г. – и трите на IV г. о. на ВКС. Жалбоподателят отново поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в условията на евентуалност.; 3/ „В контекста на разпоредбата на чл. 203, ал. 2, предл. второ КТ постановките на чл. 3, параграф 3 и съображение 13 от Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. и на т. 2 от Решение на Съда (пети състав) от 21 септември 2017 г., Т. Б. (дело C-171/16) допустимо ли е да се прилагат и за зачитане от български граждански съд на друг съдебен акт, различен от присъда (определение, разпореждане, заповед и др.), постановен от съда на друга държава членка в рамките на специално наказателно производство?“ – касаторът поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че по така формулирания въпрос няма налична практика на касационна инстанция, поради което същият е от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитието на правото; 4/ „Основание ли е за възникване на отговорността по чл. 203, ал. 2, предл. второ КТ наличието на непредпазливост (небрежност) като форма на вината при извършеното престъпление или при последното е необходимо да е налице умисъл у работника?“ – сочи се противоречие с решение №870/27.02.2011 г. по гр. д. №137/2010 г. на IV г. о. на ВКС; 5/ „За уважаване на иска по чл. 203, ал. 2, предл. второ КТ необходимо ли е причинените вреди от престъплението да са съставомерни, респ. предвидени в законовия състав на съответното престъпление?“ – твърди се, че не е налице практика на касационната инстанция, поради което същият е от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитие на правото; 6/ „Длъжна ли е въззивната инстанция при разрешаване на правния спор по същество да обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея, като изложи мотиви по всички възражения на страните, и неизпълнението на това задължение представлява ли съществено процесуално нарушение?“ – сочи се противоречие с решение 2 №60156 от 14.07.2021 г. по гр. д. №3156/2020 г. на III г. о. на ВКС; 7/ „При предявен иск по чл. 203, ал. 2, предл. второ КТ, когато претендираните вреди съставляват нанесени щети върху МПС, (вкл. и в резултат на ПТП) собственост на работодателя, техният размер следва ли да се определи съобразно чл. 499, ал. 2 КЗ, респ. Наредба №49 от 16 октомври 2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз и приетата с нея Методика за уреждане на претенции за обезщетение за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства чрез прилагането им по аналогия?“ – поддържа се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.