чл. 4 ал. 3 КРБ

Необходимо ли е да са доказани конкретни понесени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от установената по делото по чл. 2б ЗОДОВ неразумна продължителност на съдебното производство, за да определи съдът обезщетението по справедливост, или е достатъчно в решението националният съд да се позове на силната, макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на съдебното производство причинява неимуществени вреди, която презумпция е изведена в решения по чл. 6, пар. 1 КЗПЧ на Европейския съд по правата на човека? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с т. 11 ППлВС №4/1968 г. и с практиката на Върховния касационен съд – с Решение №170/04.02.2020 г. по гр. д. №4835/2018 г. III ГО, Решение №134/04.07.2016 г. по гр. д. №5992/2015 г. III ГО, Решение №92/02.08.2016 г. по гр. д. №965/2015 г. I ТО и решение №272/27.01.2020 г. по гр. д. №924/2019 г. IV ГО (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Касаторът твърди и противоречие на начина, по който въззивният съд му е отговорил, с други решения на Европейския съд по правата на човека по чл. 6 пар. 1 КЗПЧ, в които се приема за възможно при установена неразумна продължителност на съдебно производство съдът да не присъди обезщетение претърпени имуществени вреди, когато страната, която твърди, че е претърпяла такива, не докаже твърдението си - така Решение по делото Скордино срещу Италия, №36813/97 и Решение по делото Нардон срещу Италия, №34368/02. Чл. 41 КПЧОС е основанието за определените от ЕСПЧ обезщетения за неимуществени вреди в полза на юридически лица, на представители на различни общини, вкл. без изискване да са правосубектни.