чл. 12 ал. 2 ЗОЗ

дали вписан по реда на ЗОЗ запор придава на кредитора качеството „привилегирован“, който има право да се удовлетвори от запорираното имущество по предпочитание, т. е дали запорът по ЗОЗ води до възникване на „привилегия“, която е основание за поредност на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Счел е, че поддържаните с въззивната жалба доводи на ищеца не могат да бъдат споделени, като се е позовал на нормата на чл. 724 ТЗ, съобразно която ако продажната цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания. Подчертал е, че нормата не предвижда, че кредиторът, в чиято полза е наложен по реда на ЗОЗ запор, има право на предпочитание при удовлетворение от стойността на запорираното имущество, от което е извел извода си, че такъв кредитор не се ползва с поредност на удовлетворяването по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Допълнил е, че споделя изразеното в правната доктрина становище, че вписаният по искане на публичен изпълнител запор в ЦРОЗ има действие само в производството по ДОПК, но не води до възникване на привилегия в производството по несъстоятелност. Посочил е, че вписването на запор има значение при конкуренцията между обезпечения със запор взискател и кредитор, в чиято полза е учреден по - късно особен залог върху запорираното имущество - чл. 12, ал. 2 ЗОЗ и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ, в която хипотеза по-рано вписаният запор е противопоставим на кредитора с вписан по-късно особен залог по ЗОЗ. Изтъкнал е, че вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ има за цел да предостави предимство на ползващия се от запора кредитор, когато е налице конкуренция между различните способи на принудително изпълнение срещу заложеното по реда на ЗОЗ имущество. Обосновал е извода си с доводи, че с вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК се пресича възможността заложният кредитор по ЗОЗ да пристъпи към изпълнение по реда на ЗОЗ - чл. 32а ЗОЗ. Изложил е, че крайната цел на вписания по реда на ЗОЗ запор е да се пресече възможността срещу имуществото на длъжника да се насочи от заложния кредитор изпълнение по реда на ЗОЗ, но не и да се създаде в полза на обезпечения със запора взискател право на предпочтително удовлетворяване. Посочил е, че с налагането на запор или възбрана, не възниква право на предпочитание при удовлетворяването на взискателя от запорираното или възбранено имущество както когато производството по принудително изпълнение се провежда по реда на ГПК - чл. 459, ал. 1, вр. 457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, така и когато принудителното изпълнение се провежда по реда на ДОПК - чл. 217, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 194, ал. 5 ДОПК. Допълнил е, че нормата на чл. 193, ал. 1 ДОПК предвижда, че имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс. Счел е, че според ал. 4, ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. Посочил е, че доколкото в 6 -месечния срок по чл. 193, ал. 4 ДОПК от обявяване в ТР на решението за откриване на производството по несъстоятелност на ответника - 14.11.2019г., публичният изпълнител не е реализирал и не е осребрил запорираното имущество, то производството по ДОПК за принудително събиране на публичните вземания е прекратено по силата на закона с изтичане на 6-месечния срок – на 14.05.2020г. Счел е, че с прекратяване по силата на закона на производството по ДОПК е отпаднало и действието на вписания в ЦРОЗ запор. Изтъкнал е, че към откриване на производството по несъстоятелност в ЗОЗ не е предвидена възможност да се вписва запор в ЦРОЗ по искане на публичния изпълнител за обезпечаване на вземане по ДОПК – нормата на чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ (ДВ, бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100/2008 г.) не е действаща. Позовал се е на липсата на предвидено друго в преходните и заключени разпоредби на ЗИДЗОЗ /ДВ, бр.105/2016г., в сила от 30.12.2016г./ и е приел, че след отмяната на чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ (ДВ, бр. 108/2007г., в сила от 19.12.2007г., изм. - ДВ, бр. 100/2008г.) са загубили своето действие вписаните преди това запори в ЦРОЗ за обезпечаване на вземане, което се събира по ДОПК. Добавил е, че вписването на запор, наложен по реда на ДОПК в ЦРОЗ, не е елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителната мярка, тъй като само вписването на учреден особен залог (чл. 2, ал. 1 ЗОЗ) и на обстоятелствата по чл. 26, ал. 2 ЗОЗ са изрично уредени като конститутивни, съответно останалите вписвания имат само оповестителен характер, с цел да бъдат противопоставими на останалите вписвания. Изтъкнал е, че различната правна уредба на вписванията в ЦРОЗ произтича от същността на самите действия: конститутивни са вписванията на особен залог върху имущество по чл. 4 ЗОЗ, който залог е изрично признато от закона обезпечение, даващо привилегия на кредитора за предпочтително удовлетворяване от предмета на обезпечението. Подчертал е, че оповестителното действие на вписване на запор произтича от факта, че запорът, както и възбраната, имат за цел да съхранят имуществото на длъжника, но не и да дадат право на предпочтително удовлетворяване от това имущество. По тези доводи е обобщил, че наложен по реда на ДОПК запор подлежи на вписване на общо основание - арг. от чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 2, за да бъде противопоставим на останалите вписвания в регистъра, но вписването само по себе си, не може да породи привилегия, ако не е налице друго материалноправно основание, което да налага предпочтително удовлетворяване на съответния кредитор. Посочил е, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ урежда ред на отчитане на основания, пораждащи привилегиите, но сама не създава предимство. Обобщил е, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува във връзка с разпоредбите на чл. 638, ал. 4 ТЗ и чл. 724 ТЗ, което тълкуване води до единствения извод, че вписването на запор по реда на ЗОЗ не учредява никаква привилегия на кредитора в производството по несъстоятелност, поради което вписаният в ЦРОЗ запор за обезпечаване на публично вземане, подлежащо на принудително събиране по ДОПК, не води до възникване на право на предпочтително удовлетворение в производството по несъстоятелност и кредиторът по този запор не може да се ползва от правилото на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. По тези мотиви е потвърдил като правилно първоинстанционното решение, с което искът на Национална агенция за приходите по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване на привилегия по последната норма е отхвърлен като неоснователен.