чл. 36 ал. 1 изр. 2 ЗН
Чл. 36. (1) Когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При определяне на размера на запазената част по реда на чл. 30 ЗН във вр. с чл. 31 ЗН по иск на наследник с право на запазена част, следва ли в наследствената маса да се включат и имуществени права на наследодателя, които не са съществували към датата на откриване на наследството, а са присъдени на по-късен етап на ищеца с уважен конститутивен иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част, предявен след откриване на наследството от ищеца, в качеството му на правоприемник на наследодателя в отделно исково производство, като е намалено дарение, извършено от наследодател на наследодателя?
Когато ищецът по иск за възстановяване на запазена част в отделно исково производство, образувано след откриване на наследството на наследодателя, в качеството му на наследник по закон на наследодателя, е реализирал преобразуващо материално право по претенция за възстановяване на запазена част на наследодателя от наследството на трето за спора лице, присъдените с конститутивния иск имуществени права следва ли да се включат в наследствената маса и решението по иска по чл. 30 ЗН в този случай има ли обратно действие – разпростира ли силата си на пресъдено нещо и за период преди предявяване и преди уважаване на предявения иск?
По какъв критерий и към кой момент следва нововъзникналото имуществено право на наследодателя по възстановена запазена част от наследството на наследодател на наследодателя да бъде оценено в пари за целите на настоящо производството по възстановяване на запазена част с оглед разпоредбата на чл. 31, изр. 2 във вр. с чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН – към датата на откриване на наследството, според цената по време на намаляването или към друга дата? Имущественото право на наследодателя по предходно уважения конститутивен иск, когато се отнася до намаление на дарение на недвижим имот, при изчисление на запазената част, следва ли да бъде оценено в пари към датата на намалението – чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН (към настоящия момент), или следва да се приеме паричния еквивалент на тази запазена част към друга дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 12 ал. 2 ЗН, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 255 ГПК, чл. 28 ЗН, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 29 ал. 1 ЗН, чл. 30 ал. 1 ЗН, чл. 30 ЗН, чл. 31 ЗН, чл. 33 ал. 2 ЗС, чл. 36 ал. 1 изр. 2 ЗН, чл. 36 ал. 2 ЗН, чл. 36 ЗН, чл. 439 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 91а ЗН
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
По предявен иск за делба на недвижими имоти с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, допустимо ли е ищецът да предявява възражения за намаляване на завещателни разпореждания и дарения по чл. 30, ал. 1 ЗН, след като той е предявил иска за делба?
Може ли ищецът по иск за делба на недвижими имоти да предяви възражение за намаляване на завещателни разпореждания и дарения по чл. 30, ал. 1 ЗН, след като възражението не подлежи на вписване?
Допустимо ли е ищецът предявил иск за делба по реда на чл. 34, ал. 1 ЗС, като вместо да предяви иска по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на завещателни разпореждания и дарения, да предявява възражение по тези претенции; В този случай срещу какво и срещу кого възразява ищецът, след като той е инициатор за делбеното производство?
Може ли да се допусне до делба недвижим имот, една част от който е бил придобит по силата на завещателни разпореждания, а другата част е принадлежала на облагодетелстваното от завещанието лице, което след като е приело наследството на своя наследодател, се е разпоредило изцяло с този имот и същият след извършените разпоредителни сделки не се намира в неговия патримониум и съответно в наследството?
Допустимо ли е, без да е бил предявен и уважен с влязло в сила съдебно решение съответния иск (чл. 37, ал. 1 ЗН), третите лица, придобили чрез възмездни и безвъзмездни правни сделки от облагодетелстваното от завещанието лице съответния недвижим имот (имоти) или идеална част от такъв имот (имоти), да бъдат осъдени да заплатят паричната равностойност на наследствените дялове на наследниците с накърнени запазени части?
Допустимо ли е да бъде допусната и извършена делба на недвижим имот, идеална част от който е бил придобит по силата на завещание, след като същият имот е бил отчужден от облагодетелстваното от завещанието лице (заветника или наследника по завещание) в полза на трети лица, без имотът да е бил върнат в наследството по съответния правен ред?
За да бъде върнат в наследството недвижимия имот, който е бил прехвърлен от облагодетелстваното от завещанието лице на трети лица, необходимо ли е ищецът в производството за делба по чл. 34, ал. 1 ЗС да предяви в същото или в отделно производство конститутивния иск с правно основание чл. 37, ал. 1 ЗН?
Възможно ли е без проведен иск по чл. 37, ал. 1 ЗН имотът, който е бил отчужден от облагодетелстваното от завещанието лице в полза на трети лица, да бъде върнат в наследството?
Допустимо ли е без наличието на успешно проведен иск по чл. 37, ал. 1 ЗН или съответен друг иск, третите лица придобили собствеността върху прехвърлените недвижими имоти, да бъдат осъдени да възмездят наследниците със запазени части, като им заплатят съответната парична равностойност?
Третите лица, които са придобили възмездно или безвъзмездно недвижим имот или недвижими имоти или идеални части от такива имоти, които са били предмет на завещание или дарение в полза на дадено облагодетелствано лице, които са намалени по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН, запазват ли придобитите права от облагодетелстваното от завещанието или дарението лице по тези прехвърлителни сделки и може ли без успешно проведен иск по чл. 37 ЗН този имот или имоти да бъдат предмет на делба между наследниците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е постановяване на допълнително решение по чл. 250 ГПК, когато страната, в чиято полза е уважен искът по чл. 30 – 36 ЗН, не е подавала молба за допълване на решението?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗН като краен резултат - удовлетворяване на парична претенция от едно към друго физическо лице следва да ли да се приеме за парично вземане между тези две физически лица? С оглед последните изменения на чл. 112 ЗЗД /ДВ бр. 102/2020 г., в сила от 02.06.2021 г./ следва да ли при уреждане на отношенията отразени в предходната точка да се приеме, че погасителната давност в такива случаи е 10 години? Пак с оглед посочените в предходната точка изменения има ли значение моментът на узнаване настъпило дарение или завещание за започване течене на давностния срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дияна Ценева
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Дали когато дадено лице има установен подпис в класическия смисъл на думата и вместо да го положи изпише две от имената си, може да се приеме, че по този начин са потвърдени описаните в дадено завещание завещателни разпореждания?
Какви са правомощията на съда, ако не е дал срок на облагодетелствания да направи избор по чл. 34 ЗН, но пред въззивния съд е постъпила молба, с която изборът е направен, на който избор насрещната страна се е противопоставила. Какви са правомощията на съда при съвместно прилагане на чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН в хипотеза, в която е оставено универсално завещание в полза на наследник със запазена част, предхождано от дарения извършено в полза и на двамата наследници със запазена част, когато всички наследници със запазена част участват по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
„при иск за намаляване на дарение може ли съдът да определи размер на намалението, по-голям от заявения с исковата молба и „налице ли е в този случай произнасяне плюс петитум“ не определят изходя от спора и по тях съдът не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика. Прилагането на чл. 36 ЗН е последица от уважаването на предявеният иск по чл. 30 ЗН. Ищецът не предявява иск и не формулира петитум каква сума да бъде осъден да плати на ответника като разностойност на припадащата му се част от разполагаемата част. /в този смисъл Решение №156/22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №416/2009 г., I г. о./ При уважаване на конститутивния иск по чл. 30 ЗН настъпва правна промяна. Възстановява се запазената част от дарение, или завет, като те се намаляват по правилата на чл. 32-33 ЗН. В резултат на това се отнема част от придобитото право от облагодетелствувания, или неговата равностойност, ако имота е отчужден при условията на чл. 37 ЗН. Ако имота не е отчужден, възниква съсобственост между лицето, упражнило правото си по чл. 30 ЗН и облагодетелствувания, която може да се прекрати чрез делба. Нормата на чл. 36 ЗН регламентира възможност да се уредят отношенията между наследникът с право на запазена част, предявил основателна претенция по чл. 30 ЗН и надарения, респективно заветника по друг начин когато завета или дарението са с предмет недвижим имот. В тази норма са уредени няколко хипотези. 1. да се отдели реална част от завета или дарението, която отговаря на изискванията за обособен имот и с тази реална част да се допълни запазената част, когато това е възможно. 2. ако не може да се отдели реална част, отговаряща по строителните правила и норми на изискванията за самостоятелен обект, целия имот да се задържи от заветника /надарения/, или да се върне в наследството в зависимост от степента на накърняването на запазената част. Ако надвишаването е по-голямо от 1/4 от стойността на разполагаемата част, /какъвто е настоящия случай/, целия имот се връща в наследството и остава съсобствен при квотите, определени в чл. 5-9 ЗН. Ако надвишаването е с по-малко от 1/4 от разполагаемата част, дареният /заветникът/ могат да преценят дали да върнат целия имот в наследството и да получат стойността на разполагаемата част, или да задържат целия имот за себе си, като изплатят равностойността на възстановената запазена част към момента на намалението в пари /чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН/. Нормата на чл. 36, ал. 2 ЗН е специална хипотеза на ал. 1 и се прилага във връзка с нея, когато заветникът и/или надареният е наследник с право на запазена част. В този случай надвишаването се преценява не само спрямо разполагаемата част, както е в ал. 1, а спрямо сбора на разполагаема и запазена част. Въззивният съд е приложил правилото на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН, като е съобразил и правилото на ал. 2 на същия текст. В случая дарението на стойност 77400 лв. към момента на откриване на наследството надвишава с 19350 лв., т. е. с повече от 1/4 сбора от запазената и разполагаема част /общо запазената и разполагаема част е 51600 лв., а 1/4 от нея е 12900 лв./, поради което имота е върнат в наследството и е съсобствен при квоти по чл. 5 ЗН. Касаторката получава от него 1/2 като наследник по закон, която включва 1/3/запазената й част/ и половината от разполагаемата част /1/6 ид. ч./ и по силата на обжалваното решение получава равностоността на другата половина от разполагаемата част, припадаща се на ищцата. Ответницата по касация /ищца/ получава като наследник по закон 1/2 ид. ч., която включва възстановената й запазена част /1/3 ид. ч./ и половината от разполагаемата част /1/6 ид. ч./, чиято равностойност е осъдена да плати.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Дали когато дадено лице има установен подпис в класическия смисъл на думата и вместо да го положи изпише две от имената си, може да се приеме, че по този начин са потвърдени описаните в дадено завещание завещателни разпореждания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
за преценката на това основание е поставен и процесуалноправния въпрос „Допустим ли е искът по чл. 37 ЗН или същият да се счита за преждевременно предявен при липсата на влязло в сила решение по чл. 30 ЗН“, по който касаторите поддържат да е налице противоречие с постоянната съдебна практика – решение №176 от 4.07.2013 год. по гр. д. №1805/2013 год. на І г. о., решение №800 от 1.12.2009 год. по гр. д. №3234/2008 год. на І г. о., решение №655/29.06.2009 год. по гр. д. №1475/2008 год. І г. о., определение №474/28.09.2018 год. по гр. д. №773/2018 год. на ІІ г. о. на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 210 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 266 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 30 ал. 1 ЗН, чл. 30 ЗН, чл. 36 ал. 1 изр. 2 ЗН, чл. 37 ГПК, чл. 37 ЗН, чл. 8 ГПК, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 12 ал. 2 ЗН, чл. 140 ГПК, чл. 195 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 3 ЗН, чл. 30 ал. 1 ЗН, чл. 30 ЗН, чл. 31 ЗН, чл. 36 ал. 1 изр. 2 ЗН, чл. 36 ал. 2 ЗН, чл. 37 ЗН, чл. 95 ГПК
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.