30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 429 ал. 2 т. 2 КЗ

Общи положения
Чл. 429. […] (2) В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и: […]
2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Включва ли се в застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ лихвата за забава, за която застрахованият делинквент отговаря, изтекла за периода от уведомяването на застрахователя за настъпване на покрития застрахователен риск до заплащането на дължимото застрахователно обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Дължи ли застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по прекия иск на увреденото лице лихви за забава върху застрахователното обезщетение, които са в рамките на лимита на отговорност, от датата, на която е уведомен за настъпването на застрахователното събитие, или по отношение на отговорността на застрахователя за заплащане на лихви за забава приложение следва да намери единствено разпоредбата на чл. 497 КЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

От кой момент се дължи законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение при предявен пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ?
В кои случаи неизпълнението на задължението на увреденото лице да посочи банкова сметка - чл. 380, ал. 1, изр. 2 КЗ, има значение за началния момент на задължението на застрахователя за заплащане на законна лихва?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустим ли е съдебен иск от наследник срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /респ. срещу Гаранционен фонд/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от неговия наследодател, в случаите, в които този иск не е бил предявен пред съд приживе от увреденото лице, но последното е провело рекламационната процедура по чл. 380 КЗ към застрахователя /респ. по чл. 558, ал. 3 КЗ към Гаранционен фонд/, която е въведена като процесуална предпоставка за отнасяне претенцията пред съда съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, /респ. чл. 558, ал. 5 КЗ? Какъв е приложимият давностен срок по отношение претенцията за лихва за забава върху присъдено обезщетение за вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента и въведено от застрахователя възражение за погасяване на акцесорната претенция по давност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2022

Дали при предявен пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в застрахователното обезщетение се включва лихва за забава върху обезщетението от датата на уведомяване на застрахователя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Костадинова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли да се докаже от ищеца с надлежни доказателствени средства в процеса всички обективни елементи от фактически състав на деликта и правоизключващото възражение, направено от страна на застрахователя, относно наличието на „пряка причинно-следствена връзка?
Следва ли да се докаже главен факт по делото, като елемент от фактическия състав на деликта, а именно причинно-следствената връзка между ПТП и травмите от него и смъртта на наследодателя на ищците, съгласно изискванията на ППВС №7/59 година на ВС т. 2?
Следва ли съдът да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти след съвкупна преценка на събраните доказателства в двете съдебни инстанции и след като обсъди всички възражения на страните?
Длъжен ли е съдът да изложи мотиви въз основа на кои доказателства и защо намира определени факти за установени, а други за неосъществили се?
Задължен ли е съдът да цени заключението на вещото лице, както всяко друго доказателствено средство, като е обсъдено в съвкупност с всички останали доказателства по делото, а не изолирано?
Кога може да се приеме, че е налице пряка причинно-следствена връзка между ПТП и определен вредоносен резултат от него?
Явява ли се деянието необходимо условие за настъпване на вредата, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила?
Ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва ли да се констатира, че е налице пряка причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат?
Как следва да се разграничава „пряката причинно-следствена връзка“ от „опосредената връзка“ между две събития, за целите на деликтната отговорност?
За да се приеме, че връзката между две събития е „пряка“, необходимо ли е, причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие, тоест намесата на последвали фактори, на които деликвента не може да влияе, нарушават ли прекия процес и превръщат ли го в опосреден?
Връзката между две събития е „пряка“, когато едното наричано причина е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата или и при намесата на допълнителни фактори и нетипично развитие на събитието от причина към следствие, се говори за „опосредена връзка?
При разискване на въпроса за пряката причина между деликтното деяние и резултата, следва ли съдебният състав да прави разлика между „причина“ и „условие“ за възникване на определен резултат?
Правилно ли въззивният съд е определил каузален принос на деянието на застрахования водач съобразно приетите в хода на съдебното дирене доказателства при доказана причинна връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт?
В каква степен следва да се определя каузалният принос при деликт съобразно налични данни за няколко обуславящи фактора, довели до вредоносния резултат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК и доказване на приноса за увреждането от страна на пострадалия
Относно дължимата от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” законна лихва по чл. 497 КЗ

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Включва ли се в застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ лихвата за забава, за която застрахованият делинквент отговаря, изтекла за периода от уведомяването на застрахователя за настъпване на покрития застрахователен риск до заплащането на дължимото застрахователно обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли да бъде уважен иск срещу лице, отговарящо за извършването на плащане по дадено облигационно отношение, ако за същото плащане вече е било осъдено друго отговорно лице, което обаче не е погасило задължението?
Ако работата, която възложителят по чл. 49 ЗЗД е възложил на изпълнител, впоследствие бъде превъзложена от изпълнителя на подизпълнител или на служители на изпълнителя, това освобождава ли възложителя от отговорността за заплащане на обезщетение?
Извършването на демонтаж и последващ монтаж на съоръжения представлява ли строително-монтажна дейност?
Следва ли страната да представя доказателства за обстоятелствата, вписани в търговския регистър, или съдът е длъжен да извърши служебна справка за тях на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ?
Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, на всички доказателства по делото и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Костадинова

1237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела