чл. 7 ал. 2 КТ

„Допустимо ли е при оценката на служителите, с оглед съкращаването на щата, служител, който е ползвал родителски отпуск, да бъде оценяван, докато отсъства, въз основа на принципи и критерии за оценки, които го поставят в по-неблагоприятно положение от това на служители, които не са ползвали такъв отпуск, доколкото е свързан с обучение, което изисква физическо присъствие на служителите в родителски отпуск?“; „Допустимо ли е жена в отпуск по майчинство да бъде изключена от професионално обучение, което е неразделна част от нейната служба и е от решаващо значение за квалификацията й и оставането й на работа на длъжността, доколкото се изисква като критерий за оценка при подбор за прекратяване на трудовото правоотношение и е било необходимо обучението да се проведе присъствено по време, когато служителят е бил в отпуск или е било необходимо да се положи изпит по време, когато служителят е бил в отпуск?“; „Обхваща ли се от закрилата на Директива 92/85/ЕИО и Директива 2006/54/ЕО работничка или служителка, която ползва отпуск по чл. 164 КТ за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, който се предоставя от националното законодателство след изтичане на законоустановения отпуск по майчинство, при условие, че този допълнителен отпуск има за цел предоставянето на закрила на работничките или служителките във връзка с особеностите на бременността и майчинството?“; „ Представляват ли „подготвителни мерки“ на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на работничка или служителка, ползваща отпуск по чл. 163, ал. 1 КТ, започването на процедура по съкращаването на щата преди изтичането на отпуска по чл. 163, ал. 1 КТ, включително изпращането на писмо до работничката/ служителката, да представи документи, удостоверяващи образователен ценз и професионална квалификация, които „подготвителни мерки“ са забранени, по смисъла на чл. 10 Директива 92/85 и и на член 2, параграф 1 и на член 5, параграф 1 Директива 76/207?“; „Задължение за полагане на „усилие или задължение за постигане на „резултат“ има националният законодател при транспониране на директива?“. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз /СЕС/, евентуално че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Счита също така, че касационният контрол следва да бъде допуснат по т. 3 на ал. 1 на чл. 280 ГПК и по въпроса „От кой момент започва да тече погасителната давност на иск с правно основание чл. 71, ал. 1 във връзка с чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., във връзка с чл. 2в ЗОДОВ, във връзка принципа за отговорност на държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз, във връзка с чл. 4 пар. 3 Договора за Европейския съюз, в хипотеза, в която ищецът е трябвало да изчерпи друг ред на защита преди да потърси обезщетение, тъй като получаването на тази защита би направило ненужно претендирането на обезщетение?“. Поддържа също така, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол като „очевидно неправилно“, без допълнителна обосновка в какво тази неправилност се състои. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, тъй като повдигнатите правни въпроси са свързани с тълкуване на норми и принципи на правото на Европейския съюз /ПЕС/, по приложението на Директива 92/85/ЕИО, Директива 2006/54/ЕО и Директива 76/207/ЕИО.