във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ Следва ли съдът да установява в исковия процес дали определена работа е подходяща за изпълняване от служителя с оглед здравословното му състояние, както и подлежи ли на инцидентна проверка преценката в тази връзка, дадена ТЕЛК? – твърди се противоречие с решение №266/2010 г. по гр. д. №814/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение №448/2013 г. по гр. д. №1318/2011 г. на ВКС, ІV г. о.; 2/ Длъжен ли е работодателят да предложи работа, за която работникът не притежава нужното образование и квалификация, за да е законно уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ? – твърди се противоречие с решение по гр. д. №4811/2013 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. №2517/2013 г. на ВКС, ІV г. о., решение №192/2015 г. по гр. д. №6866/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение №214/2014 г. по гр. д. №6526/2013 г. на ВКС, ІV г. о.; 3./ Коя работа се счита за подходяща при прекратяване на трудовия договор извън медицинските критерии, които са от компетентността на органите на медицинската експертиза на работоспособността? – твърди се противоречие с решение №93/2020 г. по гр. д. №3772/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение №192/2015 г. по гр. д. №6866/2014 г. на ВКС, ІV г. о.; 4./ Работодателят длъжен ли е да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда при уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ? – твърди се противоречие с решение №316/2011 г. по гр. д. №1545/2010 г. на ВКС, ІV г. о. Касаторът счита и че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, без да излага доводи в тази насока.