Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или пред държавни органи?“; 2.“Допустимо ли е гражданският съд да осъществи инцидентен/косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК върху административен акт служебно, ако страната не е направила искане за това в процесуалните срокове по ГПК?“ /реш.№[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]..844/15.02.11 по [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. д.№[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"].1802/2009, ІV ГО/; 3.“Ко[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]гато с влязло в сила съдебно решение в една част-породила сила на пресъдено нещо, първоинстанционният съд е признал с изричен диспозитив, че е недоказано оспорването на документ по реда на чл. 193 ГПК като неистински, допустимо ли е въззивният съд да прави преценка за валидността на документа в мотивите към решението си, без някоя от страните да е обжалвала решението в тази част, нито пък да е навеждала искане за проверка по чл. 17, ал. 2 ГПК, ако документа е административен акт?“; „Когато страната по делото е оспорила по реда на чл. 193 ГПК като неистински протокол на ОС на предприятието и първоинстанционният съд е обявил с диспозитив в решението си оспорването за недоказано, допустимо ли е същият съд, в същото производство, да извърши контрол за валидност и/или косвен/инцидентен контрол /без страната да е навела искане за това в процесуални срокове по ГПК/ върху решение по чл. 7, ал. 2 КТ на същото ОС, обективирано в същия оспорен протокол, който съдът е установил, че не е неистински?“; „Допустимо ли е въззивният съд да извърши контрол за валидност и/или косвен/инцидентен контрол /без страната да е навела искане за това в процесуалните срокове от ГПК/ върху решение по чл. 7, ал. 2 на ОС на предприятие, след като с първоинстанционното решение съдът е признал оспорването на протокола на това ОС по чл. 193 ГПК за недоказано и решението в тази част е влязло в законна сила, поради липса на оспорване от страните по делото и съдебното решение в тази част е породило сила на пресъдено нещо?“ /реш.№.71/28.02.11 по г. д.№.1217/2009, І ГО, реш.№.133/14.03.11 по г. д.№.2020/2009, І ГО, т. 18 ТР 1/4.01.01 по тълк. д.№.1/00, ОСГТК на ВКС/ /чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК/; 4.“Когато нормативният административен акт определя какъв следва да е състава на колективния административен орган, но не определя в какъв състав следва да бъдат приети решенията му, приема ли се, че решенията му се приемат с обикновено мнозинство от членовете на този орган? /реш.№.133/31.03.09 по г. д.№.6477/07, І ГО/; 6.“Допустимо ли е гражданския съд да осъществи инцидентен/косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК върху административния акт и/или преценка за валидност на документ по чл. 193 ГПК служебно, ако страната не е направила искане за това в процесуалните срокове по ГПК?“ /реш.№.311/31.03.09 по г. д.№.6477/07, І ГО, реш.№.73/30.03.17 по г. д.№.53570/2015, ІV ГО/; 7.“Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си, чрез обсъждане и преценка на всички доказателства по делото и всички възражения и оплаквания на страните?“ /реш.№.42/5.03.14 по г. д.№.5488/2013, ІV ГО/реш.№.217/8.01.19 по г. д.№.1961/2018, ІІІ ГО/.