чл. 2 ЗУЕС

Налице ли е валидна облигационна връзка за предоставяне на услуга- поддръжка и управление на общи части на етажна собственост в случай, че не е сключен договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите, без да има такова задължение по закон за страните по него?
Допустимо ли е и налице ли е ограничаване на свободата на договаряне, регламентирана в чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС, както и в чл. 9 ЗЗД, чрез уреждане на правна възможност конкретен вид договори за поддръжка и управление да бъдат сключвани в писмена форма с нотариална заверка на подписите, без в същото време да се задължават правните субекти да сключват договора в посочената форма, когато впоследствие националната ни юрисдикция не признава действителността на така сключения договор във форма, различна от посочената?
Нарушава ли се автономията на волята на страните, когато се предоставя възможност конкретен вид договори да се сключват в определена форма, без законът да предвижда задължение затова в хипотеза, при която страните не са ползвали предвидената в закона възможност, за което нямат задължение, а са сключили договор в различна от посочената форма, а впоследствие валидността на правната връзка помежду им не е призната от съда?
Допустимо ли е конвертиране на договор за управление и поддръжка на общи части на етажна собственост в договор за предоставяне на услуга с определени от страните права и задължения по него, изпълняван неколкократно във времето преди съдебното производство? Длъжен ли е съдът да приложи последиците на конвертираната сделка, ако намери, че са налице предпоставките за прилагане на фигурата на конверсията?
Може ли страната да се позовава на недействителност на договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна?
Може ли нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделките в търговското право, да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 Търговския закон?