всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 8 ал. 3 ЗП

Чл. 8. […] (3) Общинските пътища са публична общинска собственост.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства за фактите от значение за правния спор по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, включително и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, респ. за ограничаване на вредите при полагане своевременно на дължимата грижа и внимание за собственото си здраве?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Георгиева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Необходимо ли е въззивният съд да обоснове правните си изводи с фактическите констатации и да посочи доказателствата, от които ги извежда? (По осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в отчаяние, загуба на сън и апетит, причинени вследствие на поведението на ответниците, осъществяващи действия по преграждане на общински път, преминаващ през имота)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото, които имат значение за неговото решаване; следва ли въззивният съд при ограничения въззив, споделяйки като правилни мотивите на първоинстанционното решение, да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да изготви самостоятелни правни изводи за тяхната относимост към предмета на спора; възпроизвеждането на мотиви на първоинстанционния съд освобождава ли въззивния съд от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява, дали е обсъдил и анализирал относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните?
Може ли да се приеме за доказан фактическият състав на деликта въз основа на ангажирани и приети косвени доказателства и от показанията на един свидетел /близка приятелка на ищцата/, който очевидно е заинтересован от изхода на делото и не е безпристрастен; може ли да се приеме, че ищцата е провела пълно и главно доказване на иска си, при положение, че не е ангажирала безспорни доказателства за осъществен деликт?
Може ли да се приеме, че е налице причинна връзка между поведението на ответника Столична община и претърпените телесни увреждания от ищцата, при положение, че единственият разпитан свидетел е нейна близка приятелка и очевидно заинтересована от изхода на делото; действителна или предполагаема е причинната връзка при положение, че не са ангажирани категорични доказателства за деликта с вмененото деяние, сочено като причина за уврежданията?
Следва ли да се приеме, че инцидентът, настъпил при подхлъзване и падане на твърдяно от ищцата непочистено от сняг и лед пътно платно /тротоар/ на ул. Николай Хайтов в гр. София на 18.12.2018 г., е единствената пряка и непосредствена причина за вредоносния резултат, или има и други причини, в т. ч. и обективни /случайни събития/, включително и съпричиняване, които в определено съотношение помежду си определят общия обем на евентуално доказана отговорност за настъпилия деликт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Как следва да се прилага принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, какви са критериите и релевантните обстоятелства, въз основа на които се определя обезщетението, и какво е задължението на съда да прецени в съвкупност събраните по делото доказателства за установяване на релевантните към определяне размера на обезщетението обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Необходимо ли е въззивният съд да обоснове правните си изводи с фактическите констатации и да посочи доказателствата, от които ги извежда? (По осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в отчаяние, загуба на сън и апетит, причинени вследствие на поведението на ответниците, осъществяващи действия по преграждане на общински път, преминаващ през имота)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Как се разпределя доказателствената тежест между страните?
При неправилно разпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд и направено изрично позоваване на това във въззивната жалба, въззивният съд следва ли да разпредели наново доказателствената тежест и да извърши нов доклад, и неизвършването на тези действия води ли до процесуално нарушение и до необходимост да бъдат приети и обсъдени и представените пред въззивния съд доказателства за установяване на релевантните за спора факти?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи, твърдения и възражения на страните и да отговори на всички заявени от страните оплаквания?
Следва ли решаващият съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да прецени икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия?
Какви са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД?
По какви критерии се определя степента/процентът на приноса на пострадалия при съпричинаване на трудовата злополука?
Какво представлява приносът на пострадалия във вредоносния резултат - обективен елемент от съпричиняването или абстрактно понятие, и длъжен ли е съдът да посочи изрично в какво се изразява съпричиняването като конкретно обективно съществуващо обстоятелство?
Подлежат ли на доказване причинно-следствената връзка между деликт и вреди, както и конкретните болки и страдания, или е допустимо те да се предполагат в хипотезата на чл. 49 ЗЗД?
Чия е доказателствената тежест?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивния съд да извърши цялостна преценка на доказателствения материал? Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите на страните и възраженията за неоснователни или основателни? Предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърджава нейното решение, освобождава ли въззивния съд от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните? Дължат ли се мотиви по същество в отговор на направените пред съда оплаквания, дължи ли се обсъждане на твърденията на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение, която може да се дължи както на невярно възприемане на фактическата обстановка, така и на погрешни правни изводи, произтичащи от неправилното приложение на правилата на науката, опита или логическото мислене? Следва ли въззивния съд да установи всички правнорелевантни за спора факти и да ги подведе под приложимата за същите правна норма и да направи извод за начина, по който последиците се прилагат по отношение на спорното право, като същевременно се произнесе и по всички направени от страните възражения и изложени доводи? Следва ли въззивния съд да се съобрази с постановени съдебни решения от други съдебни състави, инстанции при решаване на правен спор, произтичащ от подобен юридически факт, какъвто е породил и настоящия правен спор, при липса на идентичност в събрания в хода на съдебното дирене доказателствен материал, единствено с цел да не се допусне отклоняване от съдебната практика, при условие, че чл. 291 ГПК е отменен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото, касаещи възраженията и доводите на страните, относими към правния спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допустимо ли е въззивният съд да прилага материален закон (чл. 52 ЗЗД) като влошава положението на единия от жалбоподателите, но без да зачете и обсъди неговите конкретни възражения, с които е обжалвал първоинстанционното решение във връзка с приложението на този закон и с които се е защитавал срещу въззивната жалба на другата страна? В условията на нарушено право на достъпна среда, преценката за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД и задължителните указания по прилагането му, съдържащи се в т. II на ППВС №4/1968 г., предполага ли намаляване на това обезщетение по размер, когато: 1. Процесният период на нарушение от 5 години е част от продължавано общо 11 години нарушение от страна на ответника и въпреки многократно съдебно установяване на нарушенията преди процесния период; 2. Ищецът е запазил физическо и психическо здраве, респ. липсват телесни повреди и отклонения в поведението му, въпреки опасностите за здравето и живота му и отглежданите от него деца, следващи се от недостъпната среда. 3. Социалноикономическите условия в страната се подобряват и особено в [населено място], където живее ищецът? Длъжен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка на доказателствения материал? Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите на страните и възраженията за неоснователни, респ. основателни? Предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, освобождава ли въззивния съд от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, а именно да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните, дължат ли се мотиви по същество в отговор на направените пред него оплаквания, дължи ли се обсъждане на твърденията на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение, която може да се дължи както на невярно възприемане на фактическата обстановка, така и на погрешни правни изводи, произтичащи от неправилното приложение на правилата на науката, опита или логическото мислене? Следва ли въззивният съд да установи всички правнорелевантни за спора факти и да ги подведе под приложимата за същите правна норма и да направи извод за начина, по който последиците се прилагат по отношение на спорното право, като същевременно се произнесе и по всички направени от страните възражения и изложени доводи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела