чл. 2 ал. 4 ЗДС

– след 1997 г. владяна ли е процесната постройка, от кого и за какъв период. От показанията на посочените от ищците свидетели Ц. и С. се установява единствено, че неясно за какви периоди и неясно за какви точно нужди процесната постройка е била използвана от служители на „станцията. Съгласно техните показания, от преди повече от 13 години сградата е необитавана, а по данни на свидетеля Ц. след 2005 г. постройката е изоставена и не се използва. Заключението на вещото лице Р. относно настоящото състояние на постройката потвърждава соченото от свидетелите Ц. и С., че много отдавна тази постройка не се ползва както за курортни, така и за други нужди. Горното сочи, че, дори Държавата чрез ведомствата, на които е била предоставена почивната станция, да я е ползвала или владяла в определен период, не е установено, че е осъществено непрекъснато владение от 10 години в рамките на релевантния период. Събраните доказателства сочат също прекъсване на владението, осъществявано от праводателя на ответника, продължило много повече от шест месеца (чл. 81 ЗС). Прекъсването е настъпило през 2005 г., а от момента на завладяването на процесната сграда от ответника през 2019 г. е започнала да тече нова давност. Няма спор, че към момента на предявяване на иска ответникът владее процесната сграда. Владението на ответника е започнало след включването на постройката в капитала на дружеството на 16.05.2019 г., поради което към момента на предявяване на иска - 09.10.2020 г., не е установено да е изтекъл предвиденият в закона 10-годишен давностен срок за придобиване на постройката по давност, респ. – не е осъществено придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС.