чл. 222 ал. 3 КТ

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да се произнесе по всички оплаквания и доводи за неправилност на първоинстанционното решение, съдържащи се във въззивната жалба, респ. в насрещната въззивна жалба, както и в подадените по реда на чл. 263, ал. 1 и ал. 3 ГПК отговори на същите, и следва ли да изложи мотиви по всеки от тях?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да се произнесе по всички своевременно релевирани в процеса възражения на страните?
Допустимо ли е релевантен за решаването на делото факт да бъде приет от съда за доказан въз основа на частен свидетелстващ документ, съставен от страната, която го представя, и удостоверяващ изгодни за нея факти, своевременно оспорен като антидатиран от страната, на която се противопоставя и която не е участвала в съставянето му и не се явява трето по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК лице?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани и приети по делото доказателства относно релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност?
Длъжен ли е съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите съгласно чл. 20 ЗЗД, за да достигне до действителната обща воля на страните при положение, че в конкретния договор има противоречие с отделните уговорки, и следва ли при тълкуването им да се преценява тяхното систематично място в текста на договора?
Допустимо ли е при тълкуването на договор от съда да се игнорира част от текста му и допустимо ли е по пътя на тълкуването да бъде подменяна изявената в договора воля на страните?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи в решението си ясни и убедителни мотиви, отразяващи решаващата му дейност като втора по ред инстанция по съществото на спора?
Допустимо ли е въззивният съд да обосновава решаващите си изводи със заключение на вещо лице, дадено по правен въпрос?
При спор между страните относно характера на допълнително трудово възнаграждение, за да се приеме, че то няма постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ, достатъчно условие ли е, ако в трудовия договор е посочено, че то се изплаща по преценка на работодателя и в размер, който е в зависимост от конкретни условия/предпоставки, или е необходимо страната, която извлича изгодни за себе си правни последици от този спорен правнорелевантен факт, да установи при условията на пълно доказване, че това допълнително трудово възнаграждение е било действително изплащано по преценка на работодателя, извършвана за всеки отработен месец съобразно определените в трудовия договор условия/предпоставки за заплащането му?