всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 124 КМЧП

Признаване на последиците на чуждестранни изпълнителни и охранителни актове
Чл. 124. Гражданските последици на чуждестранни изпълнителни или охранителни актове се зачитат в Република България по повод на тяхното предявяване, ако актовете са издадени от орган, международно компетентен според българското право, и не противоречат на българския обществен ред.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Има ли интерес за наследника на общи сънаследствени имоти, по време на дело за делба, да бъде установено несъществуването на развода от първия брак на неговия чичо с цел да бъде унищожен втория брак, така че А) първата съпруга на чичото да бъде включена в делбата и в удостоверението за наследници като наследник, Б) втората съпруга да бъде изключена от делбата поради двубрачие, В) наследникът на общите имоти и племенник да поиска обявяване на относителна недействителност на завещанието, с което чичото е завещал целия общ имот, включително дяловете на ищеца в полза на втората съпруга - като се имат предвид: а) чл. 47, ал. 3 СК, според който иск за унищожаване на брак могат да предявят само съпрузите и прокурора; б) чл. 76 ЗН, който сочи, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата; в) Тълкувателно решение 1/2004 на BKC, което сочи, че чл. 76 ЗН е в полза на сънаследника, който желае в делбата да участват само сънаследниците и че актът на разпореждане на сънаследник с наследствена вещ е относително недействителен” и г) решение на Съда на Европейския съюз, според което исковете за унищожаване на брак, предявени от трето лице след смъртта на единия от съпрузите, попадат в обхвата на Регламент 2201/2003?
Има ли интерес за наследник на общи сънаследствени имоти, по време на дело за делба, да бъде установено несъществуването на развода от първия брак на неговия чичо с цел да бъде унищожен втория брак, така че наследникът и племенник да наследи своя чичо, ако бъде установено, че първата съпруга и децата на чичото са починали, или че чичото няма деца (както твърди втората съпруга), или че тези деца (родени в К.) не са записани в българския национален регистър на населението, като се има предвид, че до сега тези деца отсъстват в Национална база данни - НБД и Министерството на външните работи отказва да ги запише в НБД и да изпълни чл. 71 Закона за гражданската регистрация?
Може ли въззивният съд да обосновава липсата на правен интерес с постановление за отказ да се образува досъдебно производство и проверка, според която канадски съд в [населено място] е прекратил брака между чичото и неговата първа съпруга през 2011, като се има предвид, че канадският съд е прекратил този брак за К., но не и за България и че канадският съд няма правото и юрисдикцията да се произнася за територията на България относно развод? (чл. 7 КМЧП сочи, че брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин; чл. 117 КМЧП сочи, че решенията на чуждестранните съдилища се признават и изпълнението им се допуска, когато чуждестранният съд е компетентен според българското право; в НБД е допусната грешка и е записано, че И. А. е разведен още през 2008 г., без никакви доказателства за развод, няма нито съдебно решение, нито дори дата на развода)?
Кой съд е международно компетентен да се произнесе относно развод, ако един от съпрузите е български гражданин и живее в България, а другият е канадски гражданин?
Може ли иск по чл. 76 ЗН да се предяви за завет и за завещание, при които последиците настъпват след смъртта на завещателя, тоест дали ищецът може да обоснове правния си интерес чрез възможността за предявяване на конститутивен иск/възражение по чл. 76 ЗН в делбеното дело, ако в първата фаза, между две поредни заседания, ответникът, негов чичо е завещал целия делбен имот в полза на жена, за която е бил оженен след няколко дни и след още няколко дни е починал?
Може ли само посочването от ищеца, че починалият му чичо е оставил низходящи (наследници от първа степен), и поисканото от ищеца тяхно включване в делбата да се приема от въззивния съд като доказателство за тяхното съществуване и обосноваване на липса на правен интерес, като се има предвид, че те не са записани нито в Национална база данни, нито в удостоверението за наследници?
Може ли наследствената квота на ищеца да зависи от това кои и колко са наследниците на чичо му - ако първата съпруга и децата на чичото са починали, или ако има документи, преведени в смисъл, че чичото няма деца (предоставени от втората съпруга)?
Как племенникът може да наследи своя чичо - включително ако първата съпруга на чичото е починала и децата на чичото (родени в К.) отсъстват в Националния регистър и няма никакви годни доказателства за тяхното съществуване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

за наличието на съгласие за осиновяване от бащата съгласно чл. 89, ал. 1, т. 2 СК и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства и по специално решение на чужд съд относно произхода на детето, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борислав Белазелков

Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2016

Определение №****/**.**.2013 по дело №****/2013

за приложимото право, а не за определяне на компетентния съд, поради което не е относима към поставените въпроси и към конкретния случай. Представена е и съдебна практика, с която се приема, че може да бъде признато съдебно решение само ако се ползва със сила на присъдено нещо. В случая този въпрос не е разрешен от въззивния съд по различен начин. Дали в конкретния случай решението се ползва със сила на присъдено нещо, е въпрос от значение за правилността на обжалвания съдебен акт, поради което не може да бъде разрешен в производството по допускане на касационно обжалване. Отделно от това следва да се посочи, че създадената общата уредба по КМЧП е както относно признаване и допускане на изпълнението на чуждестранни решения, така и на други актове – чл. 124 КМЧП относно признаване на последиците на чуждестранни изпълнителни и охранителни актове у нас.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела