30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 349 ал. 1 ГПК

Възлагане на неподеляемо жилище
Чл. 349. (1) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Как следва да се определи сутеренният етаж на една жилищна сграда (като надземен, подземен или полуподземен) тогава, когато етажът е с височина от 2.40 м. и е изграден изцяло под нивото на улицата, но поради голямата денивелация на застроявания терен не е вкопан в прилежащия двор и поделяема ли е жилищна сграда, в която в такъв сутеренен етаж може да се обособи самостоятелен, функционално годен обект на собственост?
Допуснат до делба гараж с работилница към него може ли да се възложи в самостоятелен дял и възможно ли е такъв гараж да се характеризира като неразделна част от възлагано по реда на чл. 349 ГПК жилище и ако да – то в кои случаи и по какви критерии на преценка?
Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка на всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и връзките между отделните доказателствени средства и следва ли, когато констатира противоречие в показанията на свидетелите да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират, включително и като изходи от възможността съответните свидетели да са възприели пряко релевантните факти, за които свидетелстват?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Какви са задълженията на въззивната инстанция за определяне на правната квалификация на предявените претенции за възлагане в дял на неподеляемо жилище и приложението на чл. 349, ал. 1 и чл. 349, ал. 2 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Задължен ли е съдът да постанови решението си с оглед извършена съвкупна преценка на целия събран по делото доказателствен материал и съобразно действителното правно положение, което се установява от доказателствата? При предявяване на иск за делба, по време на висящия процес по първа фаза на делбата, тече ли давност за вземането за подобрения, при положение че подобрителят е заявил правата си на подобрител още с отговора на исковата молба, в рамките на давностния срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Възможно ли е уважаване на възлагателна претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК на имот, който е жилище и е неподеляем, в полза на упражняващия родителски права съсобственик, при наличието на изрично съгласие на другия съсобственик, макар да не е налице един от елементите на фактическия състав на възлагането? Делба, поискана от единия родител, относно имот - семейно жилище, в което живее непълнолетното му дете, представлява ли упражняване на родителска отговорност по смисъла на чл. 1, пар. 1, б. б от Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. /отм., сега заменен с Регламент /ЕС/2019/1111/, при условие, че ползването на жилището е предоставено на другия родител, упражняващ родителските права, а правото на упражняване на родителските права включва по-специално правото да се определи мястото на пребиваване на детето? Критерият „най-добър интерес на детето“ следва ли да се използва стеснително и да намира приложение единствено и само в делата за развод и родителски права, или има значение и в други отрасли на правото, включително в делата за делба, когато ползването на семейното жилище е присъдено на отглеждащия родител до 18 г. възраст на детето и същото няма друг имот, в който да се премести след публичната продан. Вписването на съдебното решение в имотния регистър съгласно чл. 57, ал. 1, изр. 2 СК достатъчна защита ли е за интересите на детето при изнасяне на имота на публична продан в делото за делба? Делбата на семейно жилище, предоставено на единия съпруг с бракоразводно решение, в хипотеза на съсобственост върху него между двамата съпрузи и изнасянето на семейното жилище на публична продан противоречи ли на правото на семеен живот на детето съгласно чл. 8 КЗПЧОС и на защита на висшите интереси на детето, съгласно чл. 3 Конвенцията на ООН за правата на детето и чл. 24 от Хартата на основните права на ЕС? Как се отнася задължението на родителите да осигурят жилище на детето/съгласно препоръките на Европейската комисия и Конвенцията на ООН за правата на детето за осигуряване на жилищни условия и гарантиране на безопасна и сигурна среда на детето“/ и предоставянето от бракоразводния съд на правото на ползване на отглеждащия родител до навършването на 18 г. възраст на детето, спрямо правото на съсобственика-родител да иска делба на съсобствени имот. Това не обезсмисля ли изобщо клаузата на чл. 56, ал. 5 СК за защита на интересите на детето, още повече, когато детето е с физически увреждания и висока степен на инвалидност, какъвто е настоящият случай? Допустимо ли е да се прекъсне ползването на семейното жилище преди 18 г. възраст на детето, без да се изследва най-добрия му интерес, без да се съберат доказателства дали детето и отглеждащият родител имат друг имот, в който да се преместят, или остават на улицата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

В какъв обем е длъжна ответната страна по иск по чл. 12, ал. 2 ЗН да докаже положителния факт на възнаграждаване на ищеца? Дали само наличието на факт облагодетелстващ ищеца или и намерението на наследодателя това да е възнаграждение за извършени подобрения?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Обвързан ли е съдът с квалификацията на страната относно искането по чл. 349, ал. 1 ГПК, въпреки наличието на доказателства за възникването на съсобствеността, вследствие наследяване и наведени твърдения за това, и в този случай длъжен ли е да се произнесе и по хипотезата на втората алинея на чл. 349 ГПК?
Длъжен ли е съдът да се произнесе по наличието, респ. липсата на основание за възлагане на имота и по чл. 349, ал. 2 ГПК, след като е отказал да уважи искане по чл. 349, ал. 1 ГПК и затова има достатъчно установени факти по делото?
Абсолютна предпоставка ли е възлагането на родителските права за ненавършилото пълнолетие дете от брака за удовлетворяване на направено искане по чл. 349, ал. 1 ГПК, или при липсата на противопоставяне от страна на другия съпруг, при отчитане интересите на съпруга и други обстоятелства, като например, че е единствено жилище за същия, съдът може да възложи в дял съсобственото жилище срещу уравнение на дела на другия съпруг в пари?
Кой юридически факт е определящ при искане за възлагане на имот по чл. 349 ГПК - наследяването или последващата покупка на идеална част от наследника в режим на СИО; Явява ли се увеличаване на наследствения дял на съпругата, при положение, че след възникване на факта на наследяване е изкупила по време на брака си в режим на СИО идеалната част на другия наследник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет по делото, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, подкрепящи защитните тези на страните, и изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?“ с довод, че е налице противоречие с практиката на ВКС: Решение №134 от 30.12.2013 г. по търг. д.№34/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №75 от 10.06.2016 г. по търг. д.№1608/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №94 от 13.09.2016 г. по търг. д.№3768/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №161 от 04.10.2016 г. по търг. д.№2220/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение №202/25.01.2018 г. по търг. д.№1826/2016 г. на ВКС, І т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. Следва ли да се приеме, че е налице предпоставка по чл. 349, ал. 1 ГПК, в случая, в който имотът се дели между бивши съпрузи след развода в равни квоти и съотношение между страните по делото? 2. Правилно ли Софийски градски съд по въззивно гражданско дело №9005/2022г. е посочил, че разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК не намира приложение в конкретния случай по делото между страните пред СГС? 3. Следвало ли е въззивният съд да откаже процедурата по чл. 349, ал. 1 ГПК, чрез изнасяне на имота на публична продан, без проверка на преки доказателства от страните за наличието на съответните предпоставки по чл. 349, ал. 1 ГПК пред СГС? 4. Дали може да се приеме, че в случая, когато имотът се разделя между бивши съпрузи след развод в равни квоти и съотношение, са изпълнени предпоставките по чл. 349, ал. 1 ГПК? 5. Вярно ли е, че Софийският градски съд в гражданското дело №9005/2022г. правилно посочва, че разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК не се прилага в конкретния случай между страните пред СГС? 6. Дали въззивният Софийски градски съд е следвало да откаже възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 ГПК, без предварително да изследва всички факти в настоящото производство и да изиска информация от страните, включително преки доказателства за наличието на съответните предпоставки по чл. 349, ал. 1 ГПК пред СГС? Тези въпроси са поставени във връзка с твърдението на касатора, че делбата се извършва чрез публична продан само когато не може да намери приложение някои от другите способи, с които се постига поставяне на реален обект в дял на съделител. Този водещ принцип не може да бъде изключван по съображения за стойността на имота, тъй като съставянето на дялове е неудобно предвид вида и местонахождението на имотите, и делбата е следвало да се извърши по реда на чл. 353 ГПК чрез разпределянето им между съделителите. Твърди се, че съделителката Т. е направила надлежно и своевременно искане делбеният имот да бъде поставен в неин дял с твърдение, че не притежава друго жилище, а другият съделител не е претендирал възлагане, поради което съдът е следвало да го възложи на поискалия съделител срещу наплащане на съответната идеална част на другия съсобственик на имота по чл. 349, ал. 2 ГПК. По изложените съображения моли да се допусне до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като бъде постановено решение, с което процесният апартамент бъде възложен на касатора на осн. чл. 349, ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. При сключена съдебна спогодба, с която се ликвидира съсобствеността върху делбен имот, приложима ли е разпоредбата на чл. 349, ал. 6 ГПК в случай на неплащане в предвидения за това срок от съделителя, в чийто дял е поставен имота, на сумата, определена за уравнение дела на другия съделител? 2. При сключена съдебна спогодба, с която се ликвидира съсобствеността върху делбен имот, при наличие на законово предвидена привилегия на съделител по чл. 349, ал. 1 ГПК, приложима ли е разпоредбата на чл. 349, ал. 6 ГПК в случай, че от съделителя, по отношение на който е предвидена цитираната законова привилегия и в чийто дял е поставен имота, не бъде заплатена в предвидения за това срок, сумата определена за уравнение дела на другия съделител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

12311 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела