чл. 216 ал. 1 т. 4 ДОПК
Недействителност на действия и сделки
Чл. 216. (1) Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения: […]
4. сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели;
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Налице ли е увреждане на кредитора, когато останалото имущество на дружеството е достатъчно за удовлетворяване на кредитора? Налице ли е увреждане на кредитора, в случай че към момента на осъществяване на отчуждителното действие публичният изпълнител не би могъл да наложи обезпечителни мерки върху отчужденото имущество поради принципа на съразмерност и забрана за свръхобезпечение? Следва ли при преценката на съда дали сделка е сключена с намерение да се увреди публичният взискател в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК да бъдат съобразени всички релевантни по делото факти?
Разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК преди допълнението ѝ (обн. ДВ, бр. 105/2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) включва ли във фактическия си състав публични задължения, установени с декларация, подадена от задълженото лице?
Съществува ли разлика между хипотезите, предвидени в правната норма на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК след допълнението ѝ (обн. ДВ, бр. 105/2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)?
Допустимо ли е правната сигурност на субектите на правото да бъде предпоставена от промени в съдебната практика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Относно приложението на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, в редакцията преди изменението с ДВ, бр.105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., в хипотезата на публични задължения, установени с декларация, подадена от данъчно задълженото лице.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Представителството по пълномощие на едно лице от друго физическо лице попада ли в обхвата на дефинитивното определение за свързани лица по пар. 1, т. 3, б. д ДРДОПК?
При действащата разпоредба на пар. 1, т. 3, б. д ДРДОПК съществуват ли по силата на закона и практиката на ВКС рестрикции за вида, формата на упълномощаване и обема на представителната власт, от които да се направи извод за степента на доверие, респективно извод за свързаност между физическите лица представляващ и представляван?
При наличие на нотариално безсрочно пълномощно с широк кръг правомощия, същото без данни за оттегляне или отказ от страна на представляващия за се полза от дадените му права, след какъв период от време може да се счита, че упълномощител и упълномощен не са обвързани от дадената представителна власт поради факта, че правата не се упражняват от пълномощника?
Налице ли е намерение за увреждане на взискателя когато длъжника след като никога не е предприемал действия по погасяване на задълженията си и единственото му действие е да се разпореди с вземане, от което взискателят може да се удовлетвори?
Бездействието на длъжника по отношение на погасяване на данъчните му задължения, които сам той лично или чрез упълномощено лице е декларирал пред данъчната администрация и не е платил в законоустановения срок, показателно ли е за наличие на намерение за увреждане на публичен взискател в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК?
При разглеждане на иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, длъжен ли е съда да обоснове решението си с мотиви, основани на всички факти и обстоятелства, за които са представени доказателства по делото или e допустимо да се позове единствено на извън процесуалното поведение на длъжника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Даване на ход на делото в отсъствие на представител на страната съществен процесуален въпрос ли е?
Установяването на намерение за увреждане съществен материалноправен въпрос ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Включват ли се в способите за установяване на публични задължения по смисъла на чл. 216, ал. 1 ДОПК в редакцията на нормата, обн. ДВ, бр. 105/29.12.2005 г., преди изменението й, обн. ДВ, бр. 105/2020 г., в сила от 01.01.2021 г., декларациите по чл. 105 ДОПК, които се подават от задълженото лице и в които то само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителни осигурителни вноски, конкретно в случаите, при които по отношение на посочените в тези декларации задължения не е изтекъл срокът за започване на ревизия по чл. 109 ДОПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предпоставка ли е наличието за намерение за увреждане у приобретателя за уважаване на иска по чл. 216, ал. 1, т. 3 ДОПК? Презумира ли се наличието за намерение за увреждане у прехвърлителя в хипотезата на чл. 216 ДОПК или същото следва да бъде доказано? Намира ли приложение разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК по отношение на последващи разпореждания, извършени от лица, които нямат публични задължения? Необсъждането на всички доказателства по делото, води ли до необоснованост на решението на въззивния съд? Разпореждането с недвижим имот чрез внасянето му като непарична вноска в капитала на друго търговско дружество по реда на чл. 72 ТЗ, води ли до намаляване на имущественото на прехвърлителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли съдът да изложи правни съображения защо приема, че срокът за плащане на всички данъци започва да тече от следващата година? Следва ли съдът да изложи правни съображения защо приема, че искът е предявен законосъобразно след като не е предявен от съответния публичен изпълнител както изисква разпоредбата на чл. 216 ДОПК? Следва ли съдът да изложи правни съображения защо приема, че длъжникът е правилно уведомен на адреса, посочен в ТР при АВ, след като нормата на чл. 28 ДОПК предвижда, че следва да бъде уведомен на изрично предоставен електронен адрес? След като електронен адрес присъства в актуалното състояние на юридическото лице в Агенция по вписванията - търговски регистър и регистър на Ю., то следва ли да се приеме, че е налице съгласие кореспонденцията да се осъществява и по този начин; съответно равносилно ли е това на съгласие за уведомяване по електронен път по смисъла на чл. 28 ДОПК? При изрично направено възражение, че изггьлнителното производство е прекратено поради перемция, следва ли съдът да изложи отделни мотиви за това, че не са налице условията за перемция, съответно, че е налице съответен публичен изпълнител, който да предяви претенцията по чл. 216 ДОПК? Кой е съответният публичен взискател, който има правомощието да упражни правата по чл. 216, ал. 2 ДОПК? Ако правото не бъде упражнено от съответния публичен взискател, счита ли се, че искът е предявен надлежно, съответно счита ли се, че давността е прекъсната? Има ли правен интерес от воденето и уважаването на иск по чл. 216 ДОПК, за който абсолютната давност изтича в хода на съдебното производство? Следва ли производството да бъде прекратено или искът следва да бъде отхвърлен? Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли съдът да приеме, че е налице умисъл за увреда на кредитора (в случая на държавата в лицето на НАП, съответно ощетяване на фиска) в хипотезата на висящо изпълнително производство при липса на изпълнителен титул, покана за доброволно плащане и/или друг изричен акт на публичен съдебен изпълнител и при положение на липса на изрично установени публични задължения с ревизионен акт, акт за установяване на публични задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК или друг властнически акт? Липсата на изрично възражение на длъжника за настъпила погасителна давност на публични задължения, направено пред него в производството по принудително изпълнение и/или пред взискателя, може ли да се цени като умисъл за увреда на кредитора при последваща разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на длъжника, спрямо който не са предприети обезпечителни и/или изпълнителни действия в производството по принудително изпълнение? Допустимо ли е в производство за прогласяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, съдът при преценката си по съществото на иска да разглежда и изследва всички финансови и счетоводни операции на първия ответник, извън процесната сделка, като ги изследва съвкупно с нея и да основава на тях своето решение, доколкото други сделки на разпореждане и/или управление не са предмет на иска? Допустимо ли е и съставлява ли процесуално нарушение изследването на финансови и счетоводни операции, сделки на управление и/или разпореждане на приобретателя на недвижимия имот – втори ответник, предмет на атакуваната сделка и може ли съдът да ги взема предвид и да ги обсъжда наред с останалите доказателства по делото при формиране на вътрешното си убеждение за наличие/липса на умисъл за увреждане на кредитора у договарящите страни? Допустимо ли е въззивният съд да счете за недоказани факти и обстоятелства по делото, за които са представени писмени доказателства, които не са оспорени от насрещната страна в първа и втора инстанция? Съставлява ли елемент от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК намерението за увреждане и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена без протекло производство по ревизия, а публични задължения са установени на база подадени от първия ответник справки – декларации по реда на чл. 105 ДОПК и презюмира ли се това намерение или подлежи на доказване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК преди изменението й /обн. ДВ, бр. 105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г./ включва във фактическия си състав публични задължения, установени с декларация, подадена от задължено лице?
Попада ли фикцията за окончателно установяване, визирана в чл. 108, ал. 2 ДОПК, в приложното поле на иска по чл. 216 ДОПК?
Може ли увреждането като фактически състав на разпоредбата на чл. 264, ал. 1, т. 6 ДОПК да бъде изключено, ако длъжникът притежава достатъчно необременено с тежести запорирано имущество, което да обезпечи напълно вземането на кредитора?
Има ли критерий и какъв е той за определянето на имущество, което е достатъчно да обезпечи напълно вземането на кредитора в контекста на разпоредбата на чл. 264, ал. 1, т. 6 ДОПК?
При формиране на извода за увреждане следва ли да се преценява и дали е или не е налице друго имущество, което да покрие вземането на ищеца?
Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните за неправилност на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
дали преди изменението на чл. 216 ДОПК, обн. ДВ бр.105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., предходната редакция на нормата изключва от фактическия си състав установени, с изходящи от самите задължени субекти декларации, публични задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.