чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ

При предявен отрицателен установителен иск следва ли ответникът по иска, който се позовава на давностно владение, да докаже по безспорен начин началния момент на давностното владение, както и че същото е било явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато?
Считат ли се за доказани твърденията на страна в процеса за изтекла в нейна полза придобивна давност, само въз основа на свидетелски показания на заинтересован от изхода на делото свидетел?
При установяване на незаконосъобразност на административен акт по реда на косвения съдебен контрол, кой е началният момент, от който може да се противопостави давност по отношение на лице, което не е било страна в административното производство по издаване на административния акт?
Какъв следва да е срока на упражняваното давностно владение – пет или десет годишен, при условие, че е установена незаконосъобразност на административен акт по реда на косвения съдебен контрол, от който акт лицето претендира придобити права?
Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо кредитира свидетелски показания, дадени в предишна съдебна инстанция, ако мотивира съдебния си акт с тях, в случай че пред него е направено възражение за заинтересованост на свидетеля?
Длъжна ли е въззивната инстанция да изложи мотиви по всички възражения?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите фактическите си констатации и правните си изводи относно съществуването или не на спорното субективно право?
При недопускане на доказателства от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения следва ли въззивният съд да ги допусне?