чл. 39 ал. 2 ЗС
Чл. 39. […] (2) По същия начин може да се раздели общата сграда и по съдебен ред, ако отделните етажи или части от етажи могат да се използуват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: „Когато дадена вещ може да бъде обща за етажната собственост не по своето естество, а по своето предназначение, следва ли разпределянето на тази съсобственост да бъде извършено посредством правна сделка или е достатъчно нейното фактическо състояние, вкл. и решение на етажните собственици, за да бъде приобщена към техните имоти.“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
В производството по извършване на съдебна делба на неурегулиран поземлен имот, намиращ се в урбанизирана територия, установяването на неговата реална поделяемост, която да обезпечи принципа, че по възможност всеки съделител следва да получи дял в натура /чл. 69, ал, 2 ЗН/, изисква ли провеждане на предвидената в чл. 201 ЗУТ, административна процедура по изменение на подробния устройствен план?
Следва ли съдът да извърши делбата, обособявайки реални дялове от допуснатия до делба поземлен имот в урегулирана територия и разпределяйки същите между съделителите, преди да е получил окончателно произнасяне на кмета на общината за изменение на подробния устройствен план чрез обособяване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти, или за отказ за такова изменение?
При създадено противоречие по въпрос, касаещ специални знания, когато по делото са приети две единични експертизи и една от страните е поискала разширяването на единичната експертиза в тройна, следва ли съдът да допусне и назначи такава?
Кои са критериите при избор на вариант за разпределение по чл. 353 ГПК, които съдът следва да съобрази при избора си, когато има две експертизи, различаващи се драстично, както в оценката на имота, предмет на делбата, така и при начина на формирането на дялове?
Следва ли въззивният съд да съпостави състоянието и стойността на делбения имот преди преустройството с обема и стойността на необходимите СМР, необходими за извършване на преустройство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 19 ал. 6 ЗУТ, чл. 19 ЗУТ, чл. 200 ал. 3 ГПК, чл. 200 ЗУТ, чл. 201 ал. 1 ЗУТ, чл. 201 ал. 3 ЗУТ, чл. 201 ГПК, чл. 201 ЗУТ, чл. 203 изр. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 348 ГПК, чл. 353 ГПК, чл. 39 ал. 2 ЗС, чл. 52 ал. 1 ЗКИР, чл. 52 ал. 1 т. 1 ЗКИР, чл. 69 ал. 2 ЗН
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какъв е критерият за преценка на „значителност на преустройствата“, обуславящи реалното разделяне на делбения имот - остойностяването на тези преустройства, които съгласно константната практика на ВКС не следва да надвишават 10-15 % от стойността на имота преди делбата, или вида и сложността на предвидените за обособяването на новите самостоятелни обекти СМР? Допустимо ли е видът и сложността на СМР, предвидени за обособяването на новите самостоятелни обекти, да е единствената причина за преценка на „значителност на преустройствата“, макар остойностяването им да не надвишава утвърдените в практиката на ВКС 10-15 % от стойността на имота? При положение че отговорът на този въпрос е положителен, какви могат да са тези СМР по вид? Преценката за „значителност на преустройствата“ се прави на база общите, предвидени в инвестиционния проект за делба СМР, необходими за обособяване на нововъзникващите самостоятелни обекти, или за всеки от тях по отделно? И ако за един от нововъзникващите вследствие на делбата имоти не са необходими СМР, а за друг - да, как следва да бъде направена преценката на „значителност на преустройствата“? Липсата на съгласие на съделител-сънаследник с предложеното решение в одобрения инвестиционен проект за делба на жилище, от което се обособяват две нови жилища, може ли да е единствената пречка за допускане на делбата за обособяване на две жилища от делбеното? Следва ли да се остойностяват и вземат предвид при преценка на „значителност на преустройствата“ СМР за възстановяване на помещения, които са съществуващи по архитектурния проект на сградата (към момента на построяването й), които са недобросъвестно премахнати от един от съделителите? Длъжен ли е съдът служебно да изследва възможността за повече от един вариант на делба на процесния имот, преди да направи преценка относно поделяемостта на същия, и да прецени относимия способ за прекратяване на съсобствеността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. Следва ли да бъде извършена съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на имот, който реално е поделяем, като броят на делбените имоти е по-голям от броя на съделителите и следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, събрани от първоинстанционния съд и наведени нови обстоятелства във въззивната жалба? 2. След като още с изграждането на сградата са обособени и са изградени отделни обекти и обособяването на жилищата не е свързано с изменение на архитектурни проекти и не е необходимо да се изисква одобрен архитектурен проект, следва ли съдът да изнася имота на публична продан без да обсъди този въпрос? 3. Когато в допуснатия до делба имот съществуват самостоятелни обекти с отделни кадастрални номера, а това е установено с техническа експертиза и те са достатъчно на брой за разделяне между съделителите, съдът следва ли да извърши делбата чрез изнасяне на публична продан? 4. Нарушава ли съдът процедурата, като определя неподеляемост на допуснатите до делба имоти - сгради и земя, без да вземе становището на главният архитект на общината? 5. Съставлява ли самостоятелен обект по смисъла на пар. 5, т. 39 ЗУТ допуснатия до делба гараж, който има самостоятелен идентификатор и посоченото предназначение? 6. Член 43 ЗУТ относим ли е за сгради, построени 1962-1963 г.? За да направи извод, че гаража е допълващо застрояване, следва ли съдът да е назначил и приел заключение на техническа експертиза в тази насока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2020
За възможността ликвидирането на съсобствеността по реда на чл. 353 ГПК да се извърши в хипотеза, при която образуваните реални дялове включват имоти, които не са еднакви по вид и предназначение (еднородни).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Дали не е очевидно неправилен извода на съда, че в сградата съществуват две самостоятелни жилища, като преценката е обусловена от включването на входно стълбище в жилището, поставено в дял на Й. Ц. и отразеното в мотивите на съда при възприемане на едно от експертните заключения, че вътрешното стълбище при северозападния вход, по проект става обща част, свързваща вертикално сутерена, етажа и подпокривното пространство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
относно поделяемостта на делбения имот и необходимите действия по преустройството му в отделни обекти, с оглед наличието на противоречиви заключения по приетите по делото експертизи. Касаторката иска отмяна на въззивното решение и делото се върне за ново разглеждане, евентуално се постанови друго, с което делбата да се извърши чрез разпределение по колена на отделни обособени обекти от делбения имот. Претендира и присъждане на направените пред всички инстанции разноски.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
има противоречива или остаряла съдебна практика - същата да се актуализира и/или обобщи. В случая не е формулиран правен въпрос, което е достатъчно, за да не се допуска касационно обжалване на това основание.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дияна Ценева
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.