чл. 149 ЗЕ

1/ От коя дата дадена директива е влязла в сила и съдилищата на държавите-членки трябва да се въздържат, доколкото е възможно, от тълкуване на вътрешното право по начин, който би могъл сериозно да компрометира след изтичане на срока за транспониране постигането на целта, преследвана от тази; 2/ Задължително ли е за националния съд решение на националния конституционен съд в частта, с която е тълкувано правото на ЕС и съответствието на националното законодателство с правото на ЕС; 3/ От кой момент се счита за отменен подзаконов нормативен акт поради противоречието му с правото на ЕС и практиката на СЕС. Поддържа се, че дадените от въззивния съд разрешения по повдигнатите въпроси противоречи на конкретно посочени в изложението решения на СЕС. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Допуска ли правото на ЕС да се разпределя топлинна енергия за сградна инсталация без да са налице монтирани радиатори в общите помещения на сградата; 2/ Съответства ли формулата (зависимостта) по т. 6.1.1. от Методиката към Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./ на Закона за енергетиката, Закона за енергийната ефективност и на правото на ЕС; 3/ Прилага ли се чл. 147а ЗЗП към договорите за продажба на топлинна енергия на потребители. Сочи се, че в случая не е налице практика на ВКС по въпросите, а същите са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В изложението са формулирани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и следните въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът като правораздавателен орган да прилага по-високия по степен нормативен акт, като констатира и елиминира противоречието в рамките на правораздавателната си дейност по конкретен правен спор. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по него в противоречие с практиката на ВКС, а именно – ТР №2/2014 от 19.11.2014 г. по т. д. №2/2014 г. на ОСГТК; 2/ Дали съдът е длъжен да мотивира решението си чрез посочване на фактически и правни изводи и да постанови решението си като обсъди всички релевантни за спора твърдения и възражения на страните и след като извърши самостоятелна преценка на всички събрани доказателства; 3/ Длъжен ли е съдът да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателвства по делото и доводите на страните; 4/ Длъжен ли е съдът по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания, които съдът няма. Сочи се противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 3 ТР №1/2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК и решение №390/26.06.2015 г. по гр. дело №7568/2013 г. на ІV г. о.; 5/ Длъжен ли е съдът да обсъди заключението на вещо лице с всички доказателства по делото. Твърди се противоречие по въпроса с решение №59/24.04.2020 г. по гр. д. №3624/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение №114 от 03.10.2019 г. по гр. д. №3472/2018 г. на ВКС, II г. о., решение №113/28.02.2011 г. по гр. д. №1062/2010 г. на ВКС.