чл. 694 ал. 2 т. 2 ТЗ

„1. Дали вземането, прехвърлено по реда на чл. 99, ал. 2 ЗЗД, се прехвърля с изтеклите до този момент лихви /момента на сключване на договора за цесия/ или и с бъдещите такива, начислени за периода от сключване на договора за цесия до момента на поканата за плащане, изпратена от новия кредитор съгласно изискванията по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, обективирана в уведомление за извършена цесия по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД? Получаването на поканата/уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД условие ли са за възникване на задължение за заплащане на лихва към новия кредитор – цесионера?; 2. При изследване на въпроса във връзка с прехвърляне на вземане по реда на чл. 99 ЗЗД дали се прехвърлят само изтеклите лихви до момента на сключване договора за цесия, както изрично е записано в чл. 99, ал. 2 ЗЗД или е необходимо да се получи покана за плащане на задължението от длъжника, изпратена му от новия кредитор, за да изпадне същият в забава по смисъла на чл. 84, ал. 2 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД?“. Касационният жалбоподател поддържа, че въпросите по т. 1 от изложението са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – решение №32 от 9.09.2010 г. по т. д. №438/2009 г. на ВКС, II т. о. Въпросът по т. 2е въведен по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.