чл. 321 НК
Чл. 321. (1) Който образува или ръководи организирана престъпна група, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Който участвува в такава група, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
(3) Когато групата е въоръжена или създадена с користна цел или с цел да върши престъпления по чл. 142, чл. 142а, чл. 143а, чл. 243, 244, 253, 280, 337, чл. 339, ал. 1 – 4, чл. 354а, ал. 1 и 2 и чл. 354б, ал. 1 – 4 или в нея участва длъжностно лице, наказанието е:
1. по ал. 1 – лишаване от свобода от пет до петнадесет години;
2. по ал. 2 – лишаване от свобода от три до десет години.
(4) Не се наказва участник в групата, ако доброволно се предаде на органите на властта и разкрие всичко, което му е известно за групата, преди да е извършено от него или от нея престъпление.
(5) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55.
(6) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Намират ли се в пряка причинно-следствена връзка вредите, които са понесени от привлеченото като обвиняем лице с продължителността, за която е било привличането?
Трябва ли размерът на обезщетението да се увеличава в геометрична прогресия с оглед продължителността на претендираната вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Определянето на неимуществени вреди следва ли да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД?
Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД?
Следва ли решаващият съд при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в наказателното производство да прецени фактическата и правна сложност на наказателното дело, вида и тежестта на обвинението и интензитета на приложената процесуална принуда, както и положил ли е пострадалият дължимата грижа при осъществяване на защитата си?
Следва ли въззивният съд да направи задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, както и да изложи мотиви за значението им при определяне на размера на дължимото обезщетение?
Какъв е справедливият размер на обезщетението на претърпените неимуществени вреди съобразно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, според което се изисква сходно разрешаване на аналогични случаи?
Дължи ли въззивния съд изрично обсъждане и излагане на мотиви защо и на база какви обстоятелства приема, дали и на какви основания размерът на всеки един от уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното производство според него съществено надвишава разумния и обичаен размер?
Налице ли е съществено разминаване между заплатения за всеки отделен етап от наказателното производство адвокатски хонорар и разумния и обичаен размер, когато за дело със значителна фактическа, така и правна сложност са уговорени и заплатени адвокатски хонорари, чиито размер надвишава неколкократно предвидените като най-малък полагащ се размер за адвокатско възнаграждение?
При преценка какъв е дължимият размер на уговорения и заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, който е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение и следва да бъде обезщетен, длъжен ли е съдът да изчисли и присъди и съответния размер на ДДС върху това адвокатско възнаграждение, щом като ищецът е заплатил и ДДС върху внесения адвокатски хонорар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
чл. 2 ал. 1 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. първо ЗОДОВ, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 255 НК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 321 НК, чл. 4 ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 81 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да определи и присъди обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение при съобразяване на всички факти и обстоятелства, които имат пряко значение при определяне на неговия размер?
Какви са критериите, по които съдът определя кои факти и обстоятелства имат по-голямо или по-малко значение при определяне на неговия размер?
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?
Следва ли съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да взема предвид факти и обстоятелства от значение за същия, които не са сочени и изследвани от страните и съда в производството?
Какви са правомощията на въззивния съд при проверка на първоинстанционното решение и по-специално: Следва ли въззивният съд да направи самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора? Следва ли въззивният съд да изготви собствени мотиви като характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща, а не контролно-отменителна, или е достатъчно само да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички доводи, твърдения и възражения на въззивника във въззивната жалба, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност при постановяване на въззивното решение?
Кои са критериите, по които съдът определя дали е налице причинно-следствена връзка между претърпените имуществени вреди (загубата на трудово правоотношение) и воденото наказателно производство срещу ищеца? И тези критерии как се ценят от съда, тоест какъв е принципът, по който съдът определя кои имат по-голяма доказателствена стойност и кои не?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
чл. 12 ГПК, чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. първо ЗОДОВ, чл. 212 НК, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 253 НК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 321 НК, чл. 52 ЗЗД, чл. 6 ГПК, чл. 68 НПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какво е задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта?
Какво е понятието „справедливост“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, да се вземат предвид и другите осъждания и висящи наказателни производства на ищеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства при прилагане принципа на справедливостта, както и как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД?
От кой момент се дължи лихва за деликта по ЗОДОВ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Таня Орешарова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
са решени в противоречие със задължителната практика на ВС на РБ, обективирана в ППВС №4/1968 г, както и с практиката на ВКС, намерила израз в Решение №344/24.11.2014 г. по гр. д. №2378/2014 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение №156/21.06.2017 г. по гр. д. №5182/2016 г. по описа на ВКС, IV ГО, и Решение №151/23.06.2016 г. по гр. д. №508/2016 г. по описа на ВКС, III ГО.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Как се прилага задължението на съда да посочи кои неимуществени вреди се намират в пряка причинно следствена връзка с незаконното наказателно преследване и как следва да се прилага обществения критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗОДОВ при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Как се прилага задължението на съда да посочи кои неимуществени вреди се намират в пряка причинно следствена връзка с незаконното наказателно преследване и как следва да се прилага обществения критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗОДОВ при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
1) как следва да се прилага принципът за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди; и 2) следва ли да се прилага разпоредбата на чл. 111, ал. 2 НПК в случаите, когато е налице прекратяване на наказателното производство спрямо обвиняем по реда на чл. 243, ал. 1 НПК, и с това постановление за прекратяване прокурорът не се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства, отнети от владението на същия обвиняем, спрямо когото е прекратено наказателното производство. По отношение на първия правен въпрос касаторът-ищец навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил този въпрос в противоречие с решение №163/01.07.2016 г. по гр. дело №411/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, ППВС №4/23.12.1968 г. и решение №302/04.10.2011 г. по гр. дело №78/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. По отношение на втория правен въпрос ищецът не сочи никоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение в частта му по исковете за имуществени вреди. В тази връзка, като очевидно неправилни се сочат изводите на апелативния съд, че за да бъде върнат процесния автомобил в патримониума на ищеца, същият е следвало да отправи искане по реда на чл. 111, ал. 2 НПК, което не е сторено; както и че следва да се доказва наемоподобен доход, извън доказването по допуснатата експертиза, след като автомобилът е отнет неправилно от прокуратурата.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 111 ал. 1 НПК, чл. 111 ал. 2 НПК, чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. второ ЗОДОВ, чл. 242 ал. 1 НК, чл. 242 НК, чл. 243 ал. 1 НПК, чл. 26 ал. 1 НК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 321 НК, чл. 4 ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.