– въззивният съд е приел за установено, че ищецът е извършил соченото в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина – като водач на училищен автобус се е отклонил с 12 км. от определения му маршрут при превоз на ученици, че извършеното нарушение е несъразмерно на наложеното му наказание – дисциплинарно уволнение. При решаването на този въпрос според жалбоподателя съдът е постановил решението в противоречие със съдебната практика на ВКС по аналогични случаи. Цитирано е решение №9/13.11.2011 г. по гр. дело №166/2010 г. на ВКС III г. о., постановено по чл. 290 ГПК, с което е прието, че „неизпълненито на възложената работа е една от хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина и представлява тежко нарушение, доколкото засяга същността на трудовото правоотношение, а именно точното изпълнение на престацията, която работникът или служителят дължи по трудовото правоотношение съгласно длъжностната си характеристика. Жалбоподателят сочи, че задълженията на водач на училищен автобус са във връзка с високорискова дейност, каквато е дейността по превоз на деца и ученици и те са насочени към осигуряване на безаварийно пътуване и гарантиране живота и здравето на превозваните деца и ученици, че с оглед на това и най-малкото отклонение от тяхното изпълнение следва да се квалифицира като неизпълнение на възложената работа. Посочва също, че по делото е установено и основанието за налагане на дисциплинарното наказание злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име, че с извършените от ищеца действия същият е дал повод за подозрения, че служител на общината участва в присвояване на имущество, което му е възложено и това несъмнено уронва доброто име на общината, независимо, че наказателното производство срещу ищеца за присвояване на гориво от автобуса е прекратено с налагане на административно наказание.