30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 187 ал. 1 т. 1 КТ

Видове нарушения на трудовата дисциплина
Чл. 187. (1) Нарушения на трудовата дисциплина са:
1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Как следва да се отчита нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ – „напускане на работа при констатирани три нарушения в един календарен месец и трябва ли да се вземе предвид, че работодателят не е осигурил предвиденото време за обедна почивка на служителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли въззивния съд, при отмяна на атакуването пред него първоинстанционно решение, да обсъди правоизключващите възражения на ищеца досежно правото на ответника-работодател да издаде заповед за дисциплинарно уволнение, направени в исковата молба, които не са били обсъдени от първоинстанционния съд Следва ли да се счита връчена заповедта за уволнение в деня, в който ищецът е узнал за писменото изявление на работодателя за уволнението Следва ли уволнителната заповед да съдържа установено от работодателя по време и място, описано с конкретни обективни и субективни признаци, нарушение на трудовата дисциплина, за да бъде наложено наказание дисциплинарно уволнение дали е осъществено главно доказване от работодателя-ответник на законността на уволнението чрез позоваване на житейска презумпция и косвени доказателства с нееднозначно отношение към главния факт на доказване

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Налице ли е дисциплинарно нарушение, когато работникът/служителят не е изпълнил свое трудово задължение, регламентирано с вътрешен акт на работодателя и възстановява ли се правото на работника/служителя при отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност, да ползва натрупания преди отмененото уволнение платен годишен отпуск, респ. да получи обезщетение за неизползването му при последващо прекратяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Нормата на чл. 193 КТ задължава ли работника/служителя да заяви пред работодателя добросъвестно всички факти и обстоятелства от значение за определяне на поведението му като нарушаващо трудовата дисциплина, като представи доказателствата си в подкрепа на тези твърдения, и недобросъвестното представяне на тези факти и обстоятелства от страна на работника или служителя прави ли уволнителната заповед незаконосъобразна, ако в нея фактическата обстановка е възприета и анализирана от страна на работодателя въз основа на недобросъвестно представени от работника или служителя факти и обстоятелства?
За целите на квалифициране на нарушенията на трудовата дисциплина, изразяващи се в закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време, като „системни“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ вр. с пар. 1, т. 22 ДР КТ, необходимо ли е да бъде установено и че същите попадат в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, изискваща тези нарушения да са с продължителност не по-малка от 1 час?
При налагане на дисциплинарно наказание „уволнение при хипотезата, предвидена в нормата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – „системни нарушения на трудовата дисциплина, задължително ли е работодателят да извърши преценка по чл. 189, ал. 1 КТ, като се има предвид, че е налице легална дефиниция на „системните нарушения на трудовата дисциплина, съдържаща се в пар. 1, т. 22 ДР КТ, свързана с констатиране единствено на броя, а не на вида и хирактера на извършените нарушения в продължение на една година?
Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички твърдения във въззивната жалба, всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на обективността на свидетелските показания и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му?
Как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотеза на чл. 172 ГПК?
Може ли съдът да приеме за доказани факти и обстоятелства, за които по делото има кредитирани само свидетелски показания на заинтересовани свидетели по смисъла на чл. 172 ГПК, които не са преки и непосредствени?
Следва ли при преценка законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът да вземе предвид критериите по чл. 189 КТ – тежестта, обстоятелствата и поведението на работника и служителя?
Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

„Във връзка с приложението на чл. 193, ал. 1 КТ, какво следва да бъде съдържанието на искането на работодателя до работника за даване на обяснения?“
„Следва ли съдът да разгледа трудовия спор по същество, в случаите когато само за част от дисциплинарните нарушения са изпълнени изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ?“
„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“
„Как следва да се преценяват свидетелските показания и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

„При изпращане на писмени документи в плик, при непопълване на графата „съдържание на пратката, счита ли се за неспазване на уведомлението на работодател до работника/служителя?“
„С какви доказателствени средства може да се докаже съдържанието на пратка и кой носи тежестта на доказване?“
„При промяна на работодателя кой е задължен да уведоми всички служители и по какъв начин?“
„В отпуск по болест на даден служител как следва да стане уведомяването за настъпилите промени в търговското дружество и на промененото място за полагане на труд в изнесени офиси?“
„Макар и да липсва задължение на работодателя да уведоми служителя за отказ или разрешаване за ползване на платен годишен отпуск, то как служител от друго населено място ще узнае за решението на работодателя си?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

следва ли в исковата молба да се посочат факти и обстоятелства по всяко едно от посочените в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения?
представлява ли грубото държане на работника с различни служители на работодателя множество отделни нарушения на трудовата дисциплина, в зависимост от броя на служителите, по отношение на които е налице грубо държане?
дължи ли съдът произнасяне относно спазването на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, когато това не е изрично въведено като спорен въпрос от страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Относно правомощията на въззивния съд при допуснати от първоинстанционния съд пропуски и грешки при изготвяне на доклада по чл. 146 ГПК и дадената правна квалификация на иска.
Какви действия следва да предприеме въззивният съд, когато дадената от първата инстанция правна квалификация на предявения иск е неправилна и съответно са допуснати непълноти или неточности на доклада и указанията по чл. 146 ГПК?
Когато дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна и съответно са допуснати непълноти или неточности на доклада и указанията по чл. 146 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да допусне съответни доказателства, които не са били събрани в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на указанията, в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК?
Необходимо ли е изискване на повторни обяснения от работника и служителя при налагане на дисциплинарно наказание за извършени системни нарушения, когато част от системните нарушения е нарушение/деяние, за което на работника вече са изискани обяснения и той е дал такива на работодателя при налагане на предхождащо дисциплинарно наказание и/или при други обстоятелства?
Необходимо ли е в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При установено пасивно процесуално поведение от ответника, след като е получил определение №601 от 13.05.2024 г. съдът длъжен ли е да продължава да прилага служебното начало по реда на чл. 101 ГПК и отново да дава възможност на ответника да поправи своето пасивно процесуално поведение?
При установено от съда неспазване на седмодневния срок считано от 05.06.2024 г. даден на ответника да извърши указаните му с определение от 05.06.2024 г. по реда па чл. 101 ГПК действия, има ли право ВТОС при постановяване на своето решение да обсъжда твърденията изложени в двата отговора на нашите ИМ, както и писмените доказателства приложени към тях или е длъжен на основание чл. 101, ал. 3 ГПК да приеме, че процесуалните действията на адв. К. извършени по гр. д. №2425 по описа на Великотърновския районен съд за 2020 г. преди 09.04.2021 г. не са потвърдени от ответника?
Констатациите на наказателния съд в мотивите на присъдата по наказателно частен характер дело №182/2021 г. по описа на Великотърновския районен съд обвързват ли гражданския съд със задължително приемане за доказан или за недоказан иска на ищеца?
Има ли право Великотърновския окръжен съд да обсъжда писменото доказателство - наказателно частен характер дело №182/2021 г. по описа на Великотърновски районен съд, за което доказателство ищеца е посочил на съда. че се отказва да бъде част от неговата защита?
Има ли право Великотърновския окръжен съд по реда на чл. 300 ГПК да приема мотивите па Наказателно частен характер дело №182/2021 г. по описа на Великотърновския районен съд, за присъдено нещо?
Има ли право Великотърновския окръжен съд да формира правните си изводи в обжалваното решение обсъждайки тези мотиви?
Мотивите на Наказателно частен характер дело №182/2021 г. по описа на Великотърновския районен съд, относно действията на две физически лица, относими ли са - доказателствен материал ли са, към материално правния въпрос за недопускането на ищеца на 07.08.20 г. до работното му място или това обстоятелство следва да бъде установено със съответните доказателствени средства в рамките на гражданския процес?
Каква е доказателствената сила на констатациите в мотивите на присъдата па наказателния съд изложени по Наказателно частен характер дело №182 по описа на Великотърновския съд за 2021 г., съгласно чл. 300 ГПК, относно установяване факта на недопускане на ищеца на 07.08.2020 г. от страна на ответника до функциите на Търговски представител, когато но наказателното дело подсъдимите са физически лица, а по гражданското дело ответника е юридическо лице?
При липса на легитимно даден от страна на ответника по реда на чл. 131 ГПК отговор на нашите две искови молби, допустимо ли е съдът да му дава възможност със свидетелски показания и други доказателства, да доказва факти и обстоятелства, които са му били известни в срока по чл. 131 ГПК?
Допустимо ли е съдът да формира своите правни изводи на дадени свидетелски показания допуснати в нарушение чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и представени пред съдът след преклузивния срок за даване от ответника на отговор на ИМ по реда на чл. 131 ГПК?
Има ли право първоинстанционния съд да събира, а въззивния съд да обсъжда служебно събрани доказателства относно факти и обстоятелства, за които ответника не с направил възражение с редовно подаване на отговор по реда на чл. 131 ГПК на нашите искови молби и които ищеца не е посочил, като част от защитната си теза?
Длъжен ли е Великотърновския окръжен съд да се произнесе по всички ни доводи и твърдения, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност във връзка е тези доводи, като изложи собствени мотиви по спора, включително и доводите ни за недопустимост на първоинстанционното решение, които надлежно сме въвели във въззивната ни и в допълнителната въззивна жалби?
При какви обстоятелства е налице незаконно недопускане на работа на възстановен по съдебен ред работник?
Необходимо ли е възстановен по съдебен ред работник да се явява ежедневно в предприятието за започване на работа при условие, че при първото му явяване не са му предадени средствата - оръдията на труда, за да изпълнява трудовите си функции?
Достатъчно ли е еднократното явяване на възстановен по съдебен ред работник за да заеме длъжността на която е възстановен или има задължението от момента на недопускането му всеки ден в рамките на работното време да бъде на работното си място?
Действието на ответника - искане на медицински свидетелство по смисъла на чл. 1, т. 4 Наредба №4/11.05.1993 г.„ пречи ли на ищеца да започне реалното на 07.08.2020 г. да изпълнява работата, за която е нает?
Факта, че ответника не предава на 07.08.2020 г. средствата на труда необходими на ищеца за да изпълнява трудовите си функции проявна форма на бездействие ли с на недопускането му до работа?
Необходимо ли е личното явяване и присъствие на работното място на възстановения от съда работник или служител до неговото допускане до работа, след като на писмените уведомления до работодателя си той е заявил, че на 07.08.2020 г. ще се яви да започне работа и явявайки работодателя му проявява бездействие, като не му предоставя условията средствата на труда за да може работника да започне работа?
Явяването в предприятието на възстановения па работа работник по смисъла на разпоредбата на чл. 225, ал. 3 КТ трябва ли да е само еднократно и първоначално или трябва да е подкрепено и други конклудентни действия в бъдещ период от време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

1236 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела