чл. 433 ал. 2 ГПК

Налице ли е съществен пропуск в съдопроизводствените правила на въззивното решение, с което се потвърдва изцяло решението на пьрвоинстанционния съд, при условие че първоинстанционното решение е неправилно поради съществен порок- противоречие между диспозитив и мотиви /видно е в първоинстанционното решение, че изцяло се пише за имуществени вреди, а диспозитива е отхвърлителен за причинени неимуществени вреди/?
Ако се приеме, че този пропуск е съществен, не следва ли въззивната инстанция да се произнесе по същество, като в производството пред нея всички допълнителни доказателства не трябва ли да се приемат като допустими?
Съществен пропуск ли е на съда по такъв род дела- обезщетение за причинени вреди от действията на ЧСИ, когато въззивната инстанция не разглежда сторените действия от ЧСИ едновременно в контекста на деликтната отговорност по ЗЗД и специалния закон- ЗЧСИ?
Допустимо и добросъвестно поведение ли е ЧСИ да прави едновременно запор на несъществуващо трудово възнаграждение на съдия в районен съд и заедно с това да изпраща ПДИ в адвокатската кантора на същото лице или е укоримо и виновно поведение след като законът дава възможност на ЧСИ за проверка на адрес, месторабота, трудови договори навсякъде /НАП, НОИ, Бюра по труда, други изпълнителни дела и прочие/?
Приема ли ВКС, че за задължение от 100 лева, предварително налагане на запор на всички актуални банкови сметки на едно физическо лице с връчването на ПДИ е свръхобезпечение и къде тук пада акцентът- върху законосъобразността на сторените действия от ЧСИ или последствията, които претърпява длъжника при умишлено непрекратяване на изпълнителното дело от страна на ЧСИ над 1 година, въпреки изпълнението което прави?