Регулационна линия

Длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите си по предмета на спора да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани пред двете инстанции доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и доказателства, а други не приема, и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение? При изграждане на своите фактически и правни изводи, ограничен ли е съдът от събраните по делото доказателства, и допустимо ли е да приеме за доказан даден факт без да са събрани доказателства за него, респективно да основе решението си на предположения, вместо на доказателствата по делото? За задължението на съда служебно да събере доказателства /експертизи/ по фактите и да изясни спора? 3а да се уважи иск по чл. 109 ЗС за премахване на сграда, построена при неспазване на строителните правила, трябва ли да се доказват задължително пречките, които тя създава? За дължимостта на несъбрани от съда суми за разноски за експертизи? Длъжен ли е въззивният съд при повторно разглеждане на делото, в изпълнение на задълженията си по чл. 294, ал. 1 ГПК, да вземе предвид при произнасяне на съдебния си акт всички дадени му указания на ВКС; Ако пропусне да обсъди и изпълни част от указанията, води ли това до неправилност на съдебния акт; Възможно ли е при неизпълнение указанията на ВКС, или част от тях да се постанови правилен съдебен акт? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, а именно всички експертизи и допълнителни заключения, да посочи кои факти от значение за спорното право приема за установени и да посочи причините, поради които не кредитира някои от доказателствата по делото? Постановяването на две еднакви по резултата си въззивни решения, от които първото отменено ВКС с дадени, останали частично неизпълнени указания, основание ли е да се допусне касационно обжалване на второто; Подлежат ли на изпълнение всички дадени от ВКС указания или въззивният съд разполага с правомощие по селективното им изпълнение? Длъжен ли е съдът при спор за установяване на действителната имотна граница да изследва дали в приетите дворищнорегулационни планове на населеното място от различни години са настъпили промени в пространствените предели на правото на собственост, дали тези дворищнорегулационни планове са били приложени и дали на основание пар. 8 ПР на ЗУТ тяхното отчуждително действие е прекратено? Длъжен ли е въззивният съд да изследва дали дадена регулация е незаконосъобразна и при спор следва ли да зачете действителната имотна граница; Ако решаващият извод на съда относно основателността на иск за предаване на владението се основава върху регулация, а последната е незаконосъобразна, то може ли да е правилно съдебното произнасяне, което не е изследвало нейната законосъобразност, още повече, когато това изследване е било предварително указано от касационната инстанция?