чл. 2 ал. 1 ЗОДОВ
Отговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; доп., бр. 17 от 2009 г.; изм., бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2012 г.; изм., бр. 7 от 2018 г.) (1) (Предишен текст на чл.2 – изм., бр. 43 от 2008 г., в сила от 31.05.2008 г.; изм. изцяло, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г.)(обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък „Конвенцията”;
2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 – 4 на Конвенцията;
3. обвинение в извършване на престъп-ление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или админис-тративното наказание бъде отменено;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;
7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Преценката дали изискването за разумен срок на задържането, по смисъла на чл. 5, пар. 3 ЕКЗПЧ е спазено от гражданския съд, разглеждащ иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, следва ли да е базирана на правните стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ по чл. 5, пар. 3 ЕКЗПЧ или е достатъчно да бъде съобразен със срока по чл. 63, ал. 4 НПК?
При преценката дали изискването за разумен срок на задържането, по смисъла на чл. 5, пар. 3 ЕКЗПЧ е спазено, следва ли гражданският съд разглеждащ иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, да преценява във всеки случай – въз основа на фактите и особеностите на делото – дали продължаването на лишаването от свобода е оправдано?
Длъжен ли е – при наличие на оплакване за влошено здравословно състояние – вследствие на прекомерна продължителност на наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, гражданският съд по иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ да назначи служебно съдебно-медицинска експертиза, когато отказва да кредитира свидетелските показания по този въпрос?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът да извърши цялостна и комплексна преценка на всички релевантни обстоятелства по делото, или може да редуцира размера на обезщетението, акцентирайки изолирано върху липсата на тежка мярка за неотклонение или липса на доказано трайно разстройство на здравето? Допустимо ли е съдът да определи обезщетение за неимуществени вреди, без да изложи конкретни и ясни мотиви относно причините, поради които приема даден размер за справедлив, при наличие на доказателства за продължително наказателно производство и сериозни последици за личността на увреденото лице? Длъжен ли е съдът при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да обсъди всички конкретни и релевантни обстоятелства по делото, включително продължителността на наказателното производство, здравословното състояние на увреденото лице и интензитета на преживените страдания, съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД? Налице ли е нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, когато съдът формално се позовава на ППВС №4/1968 г., но не съобразява конкретните особености на случая и утвърдената практика на ВКС по сходни казуси по ЗОДОВ? Следва ли при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ съдът да отчита влошаването на предшестващи хронични заболявания, когато е налице причинно-следствена връзка с незаконното обвинение? Представлява ли липсата на мярка „задържане под стража или на доказана трайна психична увреда самостоятелно основание за значително намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при незаконно обвинение? Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато въззивният съд формално обсъжда доказателствата, но не извършва реална оценка на установените по делото факти относно продължителността на производството, броят на съдебни заседания и отражението на обвинението върху личността на пострадалия? Представлява ли присъждането на явно занижено обезщетение при доказани тежки и продължителни неимуществени вреди основание за касационен контрол върху приложението на чл. 52 ЗЗД? Следва ли съдът при определяне на размера на неимуществените вреди да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят конкретни вреди, като в мотивите към решението си да посочи конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са и указанията в т.II от диспозитива на ППВС №4/23.12.1968 г.? По какъв начин следва да се отразява на размера на обезщетението обстоятелството, че ищецът е осъждан, като се вземе предвид, че никога не е изтърпявал наказание „лишаване от свобода? Следва ли съдът да отчете при определяне на размера на обезщетението и времето от образуване на досъдебното производство, по което ищецът е разпитван, прилагал е доказателства, участвал е активно, до момента на привличането му като обвиняем? Следва ли при определяне на размера на обезщетението да се вземат под внимание и икономическите условия в страната, така че обезщетението да отговаря на критерия „справедливост“ и „съизмеримост“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли да съществува пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните вреди? Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и следва ли определянето на обезщетението за неимуществени вреди да се извърши от съда след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, от значение за точното приложение на чл. 52 ЗЗД? Следва ли решаващият съд при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в наказателното производство, да прецени фактическата и правна сложност на наказателното дело, вида и тежестта на обвинението и интензитета на приложената процесуална принуда, както и положил ли е пострадалият дължимата грижа при осъществяването на защитата си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и допустимо ли е при определянето му съдът да разгледа твърдения, непосочени от страните в производството и да цени доказателства, които не са събрани в хода на процеса?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За приложението на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване? За правилата, при които съдът в производство по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ определя обезщетение за имуществени вреди, изразени в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, чл. 247 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 354а НК, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 5 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ да се примат предвид други осъждания и висящи производства на ищеца - в противоречие с практиката на ВКС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Представляват ли вреда по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ разноските за адвокатско възнаграждение, което не е било заплатено и съответно претендирано по реда на чл. 78 ГПК в производството по ЗОНПИ поради неправомерно наложени обезпечителни мерки, а е заплатено след приключването му, респективно след отмяна на наложените обезпечителни мерки?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Двата поставени от касатора въпроси, отнасящи се до отказа на първоинстанционния съд да предостави правна помощ на ищеца по исковото производство, не удовлетворяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като те нямат обуславящо значение за изхода на спора по настоящата частна жалба, която е с предмет прекратителното определение на СГС, с което исковата молба на К. е върната на основание чл. 130 ГПК. Действително първоинстанционният съд е отказал допускането на поискана правна помощ от ищеца по реда на чл. 94 ГПК с определение №12678 от 14.08.2024 г. по гр. д. №4778/2024 г. на Софийски градски съд, което определение обаче е влязло в сила като потвърдено с окончателното определение №2536 от 09.10.2024 г. по ч. гр. д. №2589/2024 г. на Софийски апелативен съд по реда на въззивното обжалване. Поради това спорът за наличието или не на предпоставките за предоставяне на правна помощ по ЗПП е разрешен с окончателен съдебен акт и не може да се пререшава в настоящото частно производство. Последното има друг предмет, свързан с предпоставките за допустимост на исковете и за тяхната редовност по смисъла на чл. 129 ГПК. Дори предоставянето на правна помощ, по принцип, да е от значение за привеждане на предявения иск в съответствие с изискванията на процесуалния закон, съдебният акт, с който на ищеца е отказана правна помощ е обжалван с частна жалба и потвърден от въззивния съд, а неговото определение съгласно нормата на чл. 95, ал. 6 ГПК е окончателно. Следователно ищецът е изчерпал способите на инстанционния контрол досежно правилността на отказа да бъде предоставена правна помощ и настоящият съд не може да преразглежда този въпрос. Ето защо поставените въпроси са извън предмета на настоящото дело и нямат значение за изхода на спора по настоящата частна жалба, за който от значение биха били въпроси относно допустимостта на предявения иск и производството по отстраняване на нередовности на исковата молба по чл. 129 ГПК. Поради неосъществено общо основание за допускане на касационния контрол по въпросите на касатора, такъв не следва да бъде допуснат, без да е необходимо обсъждането на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Такива пороци на обжалваното определение нито са наведени от жалбоподателя, нито са осъществени по настоящото дело, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
По предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, когато насрещната страна е възразила срещу неговата прекомерност, какви са критериите (конкретните обстоятелства), от значение за определяне на разумния му размер, които въззивният съд следва да преценява при изследване на въпроса дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговаряне на адвокатското възнаграждение в конкретното наказателно производство, и от значение ли е в тази връзка, че е приет за разглеждане в наказателния процес граждански иск срещу подсъдимия и неговата цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди/да се произнесе относно относимостта и значението за спора на всички събрани по делото доказателства; задължен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях да формира свои фактически и правни изводи по спорния предмет; може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като такива без доказателствена стойност? Следва ли въззивната инстанция при осъществяване на решаващата си дейност да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите констатации и правните й изводи да са обосновани? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, както и всички обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на неимуществените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ? Длъжен ли е въззивният съд да отчете причинно-следствената връзка между установените вреди и извършените незаконосъобразни действия? Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД? Отчетени ли са съществуващите в страната обществено-икономически отношения при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 199 НПК, чл. 2 ал. 1 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 1 ЗОДОВ, чл. 2 ал. 1 т. 1 предл. последно ЗОДОВ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 52 ЗЗД, чл. 89 НК
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.