чл. 54 ЗКИР
Чл. 54. (1) Непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.
(2) Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1.
(3) Не се смята за непълнота или грешка в кадастралната карта разликата в координатите на точка от граница, определена от кадастралната карта и чрез геодезически измервания, когато е по-малка от допустимата, определена с наредбата по чл. 31.
(4) Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението.
(5) В случаите на чл. 51, ал. 4 измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти се одобряват със заповед на изпълнителния директор, която се обявява на заинтересованите лица по реда на чл. 35, ал. 3.
(6) Заповедите по ал. 4 и 5 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местонахождение на имота.
(7) При нанасянето в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти на имот, чието право на собственост е възстановено по реда на чл. 10, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, се прилага редът по ал. 1 – 6.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При наличие на данни и доказателства по делото, че е налице документ за собственост, който не е отразен в плановете след 1957 г., определят ли се границите на правото на собственост така, че те да могат да се нанесат съобразно акта за собственост към самостоятелен недвижим имот, независимо дали е заснет като такъв?
При иск за непълнота или грешка в кадастралната карта действителният собственик губи ли правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към друг имот, за разлика от случаите на непълнота или грешка в кадастрален план, които са възпроизведени в изготвен въз основа на него дворищнорегулационен план, без да се спазват правилата на чл. 33 ЗТСУ?
При иск за непълнота или грешка в кадастралната карта /чл. 54 ЗКИР/ действителният собственик губи ли правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към друг имот, при наличие на данни и доказателства по делото, че той има документ за собственост, и когато ответникът не е възразил за придобивна давност на спорната част?
Длъжен ли е, респ. обвързан ли е въззивният съд да приеме, че е налице грешка в кадастралната карта въз основа на заключението на вещото лице, и трябва ли изрично да мотивира причината да не кредитира заключението /въпросът е зададен във връзка с отговор на въпрос №4 от първоначалната експертиза/?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Допустимо ли е въззивното решение, когато е постановено по нередовна искова молба, породено от противоречие между обстоятелствената част относно придобивното основание, от което ищците извеждат правото си на собственост, и петитума на същата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали не е очевидно неправилен изводът, че вписването на искова молба за установяване право на собственост има оповестително-защитно действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
чл. 108 ЗС, чл. 114 ЗС, чл. 216 ал. 2 ГПК, чл. 226 ал. 3 ГПК, чл. 227 ал. 5 ЗЗД, чл. 227 ГПК, чл. 271 ал. 3 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 37 ЗН, чл. 38 ЗАдв, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 54 ЗКИР, чл. 59 ал. 1 ЗС, чл. 70 ал. 2 ЗС, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Възможно ли е да се придобие по давност част от неурегулиран поземлен имот (земеделска земя - нива), която част е съседна на урегулиран поземлен имот, и тази част да се присъедини към урегулиран поземлен имот (собственост на ищците), при условие че е налице забраната по чл. 61 (доп. ДВ, бр. 72/2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) от Наредба №РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ССПКККР), съгласно която не се допуска съединяване на поземлени имоти с различно трайно предназначение на територията или с различен начин на трайно ползване; Приложима ли е забраната по чл. 200 ЗУТ (чл. 59 ЗТСУ) само в хипотезата, че и двата имота са урегулирани, или е приложима и в случай на присъединяване на реална част от неурегулиран имот към урегулиран поземлен имот, а именно когато двата имота са с различно трайно предназначение на територията и/или с различен начин на трайно ползване?
Може ли с ортофото /аерозаснемане/ да се доказва годината на изграждане на оградата, или това се доказва с писмени доказателства (когато се касае за масивна плътна ограда)?
При условие че е налице незаконен строеж - ограда, която е изградена без съгласие на собствениците на имота, в който е поставена, и без разрешение за строеж, без дадена строителна линия и ниво, не е на регулационната граница и е в чужд имот (нива), следва ли се приеме, че ищците са завладели добросъвестно тази реална част, с която са навлезли в съседния неурегулиран поземлен имот - земеделска земя, НТП: нива?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, твърдения и доводи, без да изложи съображения защо отхвърля част от тях като неоснователни?
При наличие на противоречиви доказателства, длъжен ли е съдът да изложи мотиви за това кои приема и кои отхвърля, като посочи причините за това?
Длъжен ли съдът да се произнесе по всички предявени искове (в конкретния случай няма произнасяне по предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР) и би ли било възможно изпълнението на съдебно решение, с което са уважени предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, иск по чл. 54 ЗКИР или чл. 108 ЗС с оглед забраната по чл. 61 Наредба №РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която не се допуска съединяване на поземлени имоти с различно трайно предназначение на територията или с различен начин на трайно ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 15 ал. 3 ЗУТ, чл. 15 ЗУТ, чл. 17 ЗУТ, чл. 19 ЗУТ, чл. 200 ал. 2 ЗУТ, чл. 200 ЗУТ, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 54 ал. 2 ЗКИР, чл. 54 ЗКИР, чл. 7 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 72 ЗН, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Кога един регулационен план е приложен, кога настъпва отчуждителното действие на приети преди ЗУТ дворищнорегулационни планове и необходимо ли е доказване на десетгодишно владение от заемането на имота, за да настъпи ефекта на съвпадане на имотните и регулационни граници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали не е очевидно неправилен като очевидно необоснован изводът на съда, че оградата е изградена на регулационната линия, след като приетата експертиза не е посочила къде е регулационната граница, а е сравнявала съответствието на трасирането на границата, извършено от две различни правоспособни лица и не е работило с регулационния план, намиращ се в общината, а с някакво ръчно негово копие, предоставено от свидетеля по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дали не е очевидно неправилен изводът, че вписването на искова молба за установяване право на собственост има оповестително-защитно действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дали не е очевидно неправилен като очевидно необоснован изводът на съда, че оградата е изградена на регулационната линия, след като приетата експертиза не е посочила къде е регулационната граница, а е сравнявала съответствието на трасирането на границата, извършено от две различни правоспособни лица и не е работило с регулационния план, намиращ се в общината, а с някакво ръчно негово копие, предоставено от свидетеля по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли съдът да признае съществуването на спорното право на основание, различно от заявеното от страните, и как следва да се индивидуализира имотът при искове за собственост?
Следва ли съдът да се произнесе по евентуално въведено възражение за придобиване на имота по давност и какви са доказателствените изисквания за това?
Допустимо ли е произнасяне по непредявени искове при съединени искови молби от различни ищци срещу различни ответници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Снежанка Николова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Каква е дължимата преценка от съда при разглеждане на спор по чл. 54, ал. 2 ЗКИР - кой от приетите за територията и предхождащи одобряването на КК планове очертава границите на собственост на ищеца върху имот, който се твърди да не е нанесен в КК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.