– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване: 1. „Чия е отговорността за спазване на изискването за превозване на малолетно дете в автомобил в система за обезопасяване и за кого е изискването на чл. 137в ЗДвП и може ли да се приеме, че малолетното дете е имало посочените законови задължения - да пътува в система за обезопасяване, респ. да е надлежно обезопасено в такава система и с бездействието си е съпричинило увреждането си или това са задължения, които могат да бъдат вменени на водача?“; 2. „Може ли да се отчете съпричиняване от самия пострадал - малолетно дете, поради виновно неизпълнение на задължението за обезопасяване на детето от друго лице?“; 3. „Каква е връзката между действията на водача на МПС и поведението на пострадалия малолетен, пътувал без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло, респ. без да е надлежно обезопасен в такава система, при преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите?“; 4. „Следва ли съдът да извърши преценка на поведението на всеки от участниците в пътно-транспортното произшествие и в частност на водача на МПС и на пострадалото лице, при преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат?“; 5. „Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и може ли да се отчете съпричиняване при доказан факт, че при надлежно обезопасяване в система за обезопасяване на деца, могат да настъпят по-тежки увреждания от получените в конкретния случай, в това число и да настъпи летален изход?“; 6. „При липса на категорични доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, правилно ли е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?“; 7. „Необходимо ли е да се докаже приноса за увреждането от страна на пострадалия по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?“; 8. „Следва ли в решението си въззивния съд да обсъди всички въведени с въззивната жалба възражения и доводи на страните и дължи ли обоснован отговор на същите?“; 9. „Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно пътно-транспортното произшествие, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи?“; 10. „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?“; 11. „При определяне на размера на съпричиняването, трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му?“ и 12. „При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента/делинквентите и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат?“. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че по въпроси от №1 до №4 даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в: решение №44/23.06.2020 г. по т. д. №1879/2019 г., на I т. о.; решение №19/08.02.2017 г. по гр. д. №50177/2016 г., на IV г. о.; решение №75/04.07.2022 г. по т. д. №972/2021 г., на I т. о.; решение №6/18.03.2021 г. по т. д. №2722/2019 г., на II т. о. По въпроси от №5 до №7 се твърди противоречие с практиката на ВКС обективирана в: решение №99/08.10.2013 г. по т. д. №44/2012 г., на II т. о.; решение №98/24.06.2013 г. по т. д. №596/2012 г., на II т. о.; решение №16/04.02.2014 г. по т. д. №1858/2013 г., на I т. о. и др. По въпроси №8 и №9, се твърди, че въззивното решение е в противоречие с: ТР №1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №60119/08.11.2021 г. по т. д. №1449/2020 г., на II т. о.; решение №60025/30.07.2021 г. по т. д. №2796/2019 г., на I т. о.; решение №45/05.03.2019 г. по гр. д. №1365/2018 г., на IV г. о.; решение №157/11.02.2016 г. по т. д. №3638/2014 г., на I т. о. и др. По останалите два въпроса се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №117/08.07.2014 г. по т. д. №3540/2013 г., на I т. о.