Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

относно приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на малолетната ищца, съставът на Апелативен съд – Велико Търново е изложил мотиви, че в нарушение на чл. 137в, ал. 2 (ред. към м. 12.2023 г.) във вр. с чл. 137б ЗДвП пострадалата е пътувала в моторното превозно средства, управлявано от нейната майка, без да използва система за обезопасяване на деца. Посочил е, че задължението на малолетното дете да използва система за обезопасяване не е изключено от установеното от закона самостоятелно задължение на водача по чл. 132, т. 2 ЗДвП – при превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване. Неизползването на система за обезопасяване не изпълнява условието за безопасен превоз при пътуване, но същевременно е установено самостоятелно задължение по чл. 137а – чл. 137д, ал. 1 ЗДвП. Законодателят вменява завишена грижа при превоз на деца (арг. от чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП), каквато не е регламентирана при превоз на други пътници, като разрешението следва да е идентично независимо дали делинквентът е неупражнилият надзор родител на пострадалото дете или е трето лице, а при съпоставяне на поведението на увреденото лице с това на делинквента и отчитане на тежестта на допуснатите от всеки нарушения, обусловили настъпването на вредоносния резултат, нарушението на водача по чл. 132, т. 2 ЗДвП, причинил произшествието, е от значение за обема на неговата отговорност.