чл. 735 ал. 1 т. 2 ТЗ

- не следва ли подлежащите на възстановяване, на основание чл. 632а ТЗ, предплатени от кредитор на несъстоятелността разноски да бъдат включени в сметка за разпределение и до изготвянето и одобряването на такава налице ли са предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на несъстоятелния длъжник, по чл. 735 ТЗ – то такъв въпрос не кореспондира с фактологията по спора, тъй като въззивният съд е приел, че сметка за разпределение не е изготвяна и разпределение на масата на несъстоятелността между кредиторите не е извършвано, дори частично, поради липса на каквото и да било осребрено имущество, респ. е приел за изчерпани, за разноски по несъстоятелността, както предплатените от НАП, така и постъпилите от продажбата по чл. 717ж ТЗ суми. Действително, само от мотивите на въззивното решение е неустановимо основание за разпореждане с остатък от 9 920 лева / 5 000 + 7 080 = 12 080 ; 12 080 - 3х 720 = 9 920/, но въззивен и касационен довод за съществуваща, непогасена за разноски по несъстоятелността сума, т. е. за налични и неусвоени в производството парични средства, не е въведен от НАП. По същество касаторът твърди незаконосъобразно разходване на суми, макар с формално посочено и разрешено от съда по несъстоятелността основание, като обстоятелство, достатъчно за ревизия на постановеното по чл. 735 ТЗ въззивно решение. Не е формулиран, съответно обоснован с допълнителен селективен критерий, правен въпрос в относимост към този касационен довод. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение