чл. 105 СК

Осиновяване, извършено от две лица при действието на Закона за извънбрачните деца и за осиновяването /отм./, в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр. 197 от 1944 г., в сила от 09.09.1944 г., в случай на смърт на единия от двамата осиновители прекратява ли се и с преживелия осиновител, респ. преурежда ли се това осиновяване като пълно, ако единият от двамата осиновители е бил жив при влизането в сила на изменението на чл. 81 Закона за лицата и семейството (ДВ, бр. 50 от 1961 г.); Единно ли е правоотношението, породено от осиновяване, извършено от две лица, и прекратява ли се това осиновяване в случай на смърт на единия от двамата осиновители и с преживелия такъв, при липсата на изрична правна норма в такъв смисъл?
Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?
Длъжен ли е ищецът да посочи цена на оценяемите искове, които е предявил, и удовлетворено ли е това изискване, ако е посочен единствено начинът на формиране на цената на иска, но не и конкретна сума?
Налице ли е основание за връщане на исковата молба съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК, когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, констатирани по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК?
Длъжен ли е съдът, след констатиране на нередовности на исковата молба, включително и при пропуск да бъде конституиран задължителен необходим другар, да извърши ново връчване на исковата молба с възможност за отговор по чл. 131 ГПК?
Към кой момент настъпва преклузията за представяне на доказателства в първоинстанционното производство?