чл. 69 НПК

– длъжен ли е съдът да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване основателността на размера на исковата претенция“, тъй като според касатора „приемайки, че пропуснатата полза се съизмерява с последното брутно трудово възнаграждение – в размер на 27135.28лв. /предвид приложената към молбата уточнение служебна бележка/ САС не е изложил никакви мотиви, от които да е видно как е анализирал това писмено доказателснтво и въз основа на кои съдържащи се в него данни е приел, че ищецът е доказал със сигурност причинените от незаконното обвинение пропуснати ползи до присъдения размер“. Както се посочи, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл. 2, т. 2 изр. 2 ЗОДОВ – т. 4 на ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС, което е съобразено от въззивния съд. Това е и крайният момент на периода, за който е присъдено обезщетението по конкретното дело. Настоящият съдебен състав не намира въззивното решение да е постановено в противоречие с т. 4 на ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС или на някоя от останалите точки на това тълкувателно решение. Настоящият касационен състав не намира да е налице соченото от касатора противоречие на въззивното решение по поставения въпрос с т. 19 ТР №1 от 04.01.2001г. по т. д. №1/2000 г. на ОСГТК на ВКС, което е постановено по въпроса: "Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на въззивния съд - на решаващ по същество или на проверяващ съд и, ако те трябва да отразяват решаваща правораздавателна дейност, какъв израз в съдържанието им ще намери проведеният контрол по отношение на първоинстанционното решение, макар и не като главен, а страничен резултат от тази дейност" и на който е даден отговор, че: "Мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Непрекият резултат от тази дейност е констатацията съдържаща се в мотивите му за пълно или частично съвпадение или за несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция, което намира израз в диспозитива на решението. ", което се отнася и до приетото с посоченото от касатора. В конкретния случай няма оплаквания мотивите на въззивния съд да не отразяват решаваща, а проверяваща правораздавателна дейност. Въззивният съд обосновава дължимост на обезщетение за обзвреда на причинените от незаконното обвинение имуществени вреди на ищеца „за периода 06.02.2014г. – 23.07.2015г., през който е било висящо наказателното производство спрямо ищеца и за който може да се приеме, че е осъществена причинна връзка между незаконното обвинение и липсата на доход. Посочената от касатора служебна бележка е приета неоспорена по делото и видно от съдържанието й, с нея МВР ДПУБ удостоверява полученото от служителя брутно трудово възнаграждение през посочения в нея период помесечно, включително за м. януари – последният отработен месец от служителя в размер на 1542,73лв., солужил като база за изчисляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди - от неполучено трудово възнаграждение за периода 06.02.2014г. – 23.07.2015г., през който е било висящо наказателното производство спрямо служителя и за който с ожалваното решение е прието, че може да се приеме, че е осъществена причинна връзка между незаконното обвинение и липсата на доход. Несъгласието на страната с изводите на съда по възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/.