чл. 432 КЗ

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, в частност да обсъди наличието на трайна деформация на ръката, ограничено движение с траен характер и песимистичната прогноза за възстановяване на увреждането, съгласно заключението на ортопедичната СМЕ? Следва ли съдът да се произнесе по всички доводи и възражения, изложени във въззивната жалба? Как влияе на определяне на обезщетението установеното психическо увреждане, в случая наличният посттравматичен стрес, от който ищцата не е възстановена към момента на изготвяне на съдебно-психологичната експертиза? Следва ли съдът да се съобрази с конкретните увреждания и усложнения при пострадалата - невъзможно възстановяване, налично ограничено движение на крайника с траен характер и свързаните с това болки и страдания вбъдеще, както и неудобствата от битов характер, които пострадалата търпи, вследствие настъпилото усложнение, без да ги анализира и възприема в решението си като част от критериите по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди? Следва ли съдът да отчете категорично установената от доказателствата по делото (неоспорени от страните) песимистична прогноза за възстановяване на полученото телесно увреждане като част от обстоятелствата по чл. 52 ЗЗД и факта, че пострадалата ще остане осакатена до края на живота си, ще трябва да живее с наличното увреждане, ще изпитва болки и страдания, които са в пряка причинна връзка с причинените увреждания от ПТП? Следва ли съдът да отчете наличието на инфлация и конкретната икономическа обстановка в страната към датата на деянието, съответно това следва ли да се отразява на размера на присъжданите обезщетения? Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД с действително търпените морални вреди и всички факти, имащи значение в тази връзка при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение? Длъжен ли е съдът да вземе предвид конкретните факти и обстоятелства, които обуславят търпените вреди, преживените болки, негативни емоции, както и цялостната промяна в живота на пострадалото лице и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение? Длъжен ли е съдът да вземе предвид последиците от получените травми? Длъжен ли е съдът да вземе предвид песимистичната прогнозата за възстановяване от травмата на ръката, изразяваща се в липса на възможност за лечение, поради невъзможност за оперативно лечение и факта, че пострадалата ще живее с тази последица от травмата до края на живота си и ще изпитва затруднения в битовото си обслужване? Длъжен ли е съдът да вземе предвид, че при ищцата е увредена дясната ѝ ръка, която е водеща в обслужването ѝ, факта, че е в трудоспособна възраст, като вследствие на инцидента е намалена трудоспособността ѝ с водещата ръка и до края на живота ѝ ще се наложи да работи по-лека и щадяща работа? Следва ли съдът да отчете конкретните специфични особености на случая? Длъжен ли е съдът да отчете влошаване на психическото състояние на пострадалата и факта, че не е възстановена от преживения по време на инцидента стрес? Нарушен ли е материалният закон, като съдът не отчита начина на настъпване на увреждането - неочаквано и несвоевременно настъпило увреждане, изживян силен стрес и психически последици и предвид възрастта, настъпила пълна промяна в живота на пострадалата, като един от критериите за определяне на размера на обезщетението? Нарушен ли е материалният закон, като съдът не отчита лимита на отговорност на застрахователя, като един от критериите от съществено значение при определяне на размера на обезщетението? При установяване и гарантиране на лимити, до които застрахователите отговарят лимита или икономическите условия са водещи при определяне на размера на обезщетението? Длъжен ли е съдът да отчете като критерий икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите в страната, нивото на инфлация към момента на инцидента и понастоящем, т. е. икономическата конюнктура в страната, проявна форма на която се явяват нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя? Нарушен ли е материалният закон, като съдът не отчита съдебната практика при компенсиране на подобен вид вреди и размерите на обезщетенията, които са присъждани от съдилищата при различни лимити на застрахователя и различни икономически условия и инфлация в страната? Следва ли съдът да намери „точен паричен еквивалент“ на търпените от пострадалата болки и страдания? Следва ли да се отчетат конкретните неблагоприятни въздействия върху здравето на пострадалата, в т. ч. песимистичните последици за възстановяването от травмата на ръката? Следва ли съдът при постановяване на решението си по преки искове с правно основание чл. 432 КЗ (чл. 226 КЗ, отм.), освен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, да съобразява размера на присъдените застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития съобразно чл. 432 КЗ - предвид динамиката на практиката след приемането на нов КЗ и промяната в чл. 492 КЗ? Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, промените на законодателството и на обществено-икономическите и социални условия в страната, и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени, в частност наличната хиперинфлация в страната в периода 2020-2023 г. и няколкратната промяна в размера на М. след датата на настъпване на ПТП? Длъжен ли е съдът да отчете и установения лимит на отговорност при присъждане на обезщетение за морални вреди по пряк иск срещу застрахователя като един от критериите, имащ значение за определяне на размера на обезщетението, предвид факта, че самият законодател установява все по-високи лимити, за гарантиране на по-пълно компенсиране на тези вреди? Длъжен ли е съдът в конкретния случай да вземе предвид икономически условия в страната за 2023 г., хиперинфлацията по данни на НСИ, промяната в размера на М. и приетата от правителството „линия на бедност“ за 2023 г., обезценяването на лева и нарастването на цените?