чл. 432 КЗ
Пряк иск на увреденото лице
Чл. 432. (1) Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване на изискванията на чл. 380.
(2) Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” може да прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2. Когато застраховката „Гражданска отговорност” е задължителна, застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал. 2.
(3) По застраховка „Гражданска отговорност”, която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд да определя по-висок размер на сума за обезвреда на немуществени вреди - болки и страдания, без в хода на съдебното производство да са събирани нови факти от значение за спорното право?
Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Доколкото петитумът на иска е искане за присъждане на парична сума, отговаря ли присъдената сума на принципа на справедливостта в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с личността и преживяванията на пострадалия, следва да бъде определена?
При заявено възражение за съпричиняване на пострадалия за възникването на вредите следва ли решаващият съд да посочи въз основа на кои обстоятелства и в какво тяхно значение, при конкретно установените по делото факти, обосновава извода относно наличие или липса на съпричиняване и относно степента на съпричиняване?
Какви са обективните критерии, които съдът следва да съобрази за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
Следва ли съдът да съобрази броя на извършените нарушения на закона, довели до настъпилия вредоносен резултат от страна на делинквента и на пострадалото лице при прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и при определяне размера на всеки един от тях за причинения вредоносен резултат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Представлява ли размерът на средната /минималната/ работна заплата в Р. България критерий от значение за определяне на обезщетението за неимуществени веди, при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с оглед характера (конкретно неимуществени вреди и териториалното покритие на полицата на територията на целия Европейски съюз), което изключва възможността обезщетението да може да се обвързва с минимална работна заплата в конкретна държава от ЕС, респ. в България?
В случай на необходимост за обвързване на обезщетението с размера на средната/М. не следва ли да е необходимо съдът да анализира икономическата реалност като цяло на територията на Европейския съюз, поради еднаквост на застрахователното покритие?
В тази връзка представлява ли размерът на средната /минималната/ работна заплата изобщо един от критериите, които следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението по претенция за компенсация на неимуществени вреди от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има действие и ако е така може ли да се отчита размер на „средна брутна работна заплата пред липсата на яснотa на този размер и факта, че такъв не е нормативно установен, не е определен, а определяем – критерий, който няма точни параметри може ли да бъде използван?
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, при условията на предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, кои са критериите които съдът следва да отчете за правилно приложение на принципа на справедливост и може ли размерът на обезщетение за морални вреди да се обоснове със съобразяване на размера на средната /минималната брутна работна заплата /датата на ПТП/2021 г.?
Прилагането на критерий - икономически условия в страната за конкретна година, без да се сочат характеристики и особености на тези условия и при пълно игнориране на лимита на отговорност на застрахователя за съответната година, който е установен като ориентир за тези условия, представлява ли критерий, от значение за правилно приложение на принципа на справедливост?
Критериите на чл. 52 и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП - м. октомври 2021 г., обосновават ли намаляването на обезщетенията?
Ако два съдебни състава имат абсолютно различни критерии за справедливост, трябва ли второинстанционният съд да изложи мотиви кои факти и обстоятелства са обосновали значителното различие и предпоставят намаление на обезщетението и трябва ли тези факти да са от кръга на задължителните, за правилно определяне размера на обезщетението и да са отрицателни - доказващи предпоставки за определяне на по-ниско такова?
Процесуалноправният въпрос за дължимото от въззивната инстанция мотивиране и излагане на съображения при отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществените вреди в обжалвания - чл. 269, изр. 2 ГПК размер и за необходимост за преценка съответствието на решението на САС със задължителната за него практика по т. 1 на чл. 280 ГПК - т. 19 на тълкувателно решение №1/2001 г. на ВКС, ОСГК.
Възпроизвеждането на релевантните факти и обстоятелства и посочването на размера на обезщетението, дължимо от застрахователя или от другите субекти, дължащи плащане по КЗ, изчерпва ли задължението за излагане на мотиви или е необходимо да се обосноват и изложат и съображенията, формирали вътрешното убеждение за неоснователност на претенцията и за отхвърляне на иска за обезщетяването на неимуществените вреди, защото изводът за размера им е винаги резултат на конкретна преценка на специфични явления и различни данни във всеки отделен случай са релевантни за определянето му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 12 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 36 ЗАдв, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 380 КЗ, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 432 КЗ, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кои са критериите (конкретните обстоятелства) от значение за определяне конкретната степен на принос на пешеходеца в ПТП, довели до телесни увреждания, приложими по прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ?
Длъжен ли е съдът да обсъди въз основа на въведените в отговора на въззивната жалба оплаквания, всички събрани относими и релевантни доказателства и доводи на ответника по въззивната жалба, касаещи възражението за съпричиняване и установяването на точната съпричинителна квота на пострадалия съгласно чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка към която да приложи относимите материално правни норми?
Допуска ли нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите си констатации съда при определяне на степента на съпричиняване на пострадалия във вредите, ако не е изложил собствени мотиви за това кога е възникнала непосредствената опасност за всеки един от участниците в ПТП и с оглед на това да определи степента на предотвратимост за всеки от тях; ако не съобразява установените данни по случая, механизма на произшествието, изводите на съдебнотехническата експертиза според които: „при намерение за движение в указаната посока, пострадалият е разполагал с техническата възможност да избере коридор на движение в границите на десния коридор, което би изключило възможност за настъпване на процесния удар“, както и конкретно вменените разпоредби на ЗДвП за пешеходци при пресичане?
В конкретния случай налице ли е равностоен принос на двамата участници, който съда е следвало да съобрази и спрямо него да намали определеното за справедливо обезщетение?
Как следва да се приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД при данни за равностоен принос на участниците?
Равностоен ли е приноса на участниците в ПТП при нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на пешеходец фиксирани в чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 Закона за движение по пътищата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Тотка Калчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, при прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, какви са критериите за определяне на процента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при ПТП и как следва да се прилага редукцията на обезщетението, за което искът би бил основателен, и как следва да бъде наложено намаляването му поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата?
Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, включително и при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какъв е редът за защита срещу определения от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв и компетентността на въззивния съд при произнасяне по молба по чл. 248 ГПК?
Приложими ли са минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба №1/2004 г., във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв, предвид правото на Европейския съюз и съдебната практика на Съда на Европейския съюз и Върховния касационен съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат от пътнотранспортно произшествие лице, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, и както и следва ли определеното от съда обезщетение да съответства на установените по делото факти? При определяне на справедлив паричен еквивалент при предявен иск по чл. 432 КЗ съдът следва ли да приема като фактор, обуславящ присъждане на по-ниско обезщетение, възрастта и заболяванията, от които е страдало пострадалото лице преди настъпване на деликта? При определяне на справедлив паричен еквивалент при предявен иск по чл. 432 КЗ съдът следва ли да съобрази икономическите условия в страната към датата на деликта, по-конкретно размерите на минималната и средната работна заплата, и допустимо ли е обезщетението да ги надвишава многократно? При определяне на справедлив паричен еквивалент при предявен иск по чл. 432 КЗ съдът следва ли да съобрази съдебната практика в сходни хипотези?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и следва ли съдът да се съобрази с Тълкувателно решение №3/2016/22.04.2019 г. по т. д. №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС при определяне на обезщетение за втори частичен иск; Има ли сила на присъдено нещо размерът на обезщетението, приет от съда в първия частичен иск, или съдът сам преценява размера на втория частичен иск при влязло в сила решение, което в конкретния случай можем да счетем за отменено, без да се съобразява с Тълкувателно решение №3/2016/22.04.2019 г. по т. д. №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, и как следва да се прилага същото;
Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя; Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън посочените в Постановление №4/25.05.61 г. и Постановление №5/24.11.69 г. на Пленума на Върховния съд - ако освен формалното родство и произтичащата от него близост са доказани проявили се конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка, легитимиран ли е в този случай ищецът да претендира обезщетение за морални вреди от причинената смърт;
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик;
Предвид даденото разяснение за членове на семейството и правото на конкретни лица в родствена връзка да претендират и да получат обезщетение за морални вреди като членове на семейството и предвид изричното им признаване и на право да встъпят в наказателния процес като граждански ищци и частни обвинители в ТР №1/2016/21.06.2018 г. ОСНГТК, относно посоченото в същото във връзка с разширения кръг правоимащи в наказателното производство това са „членове на семейството“ - съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, братя и сестри, възходящите и низходящите до втора степен….. Други лица извън изброените могат да търсят обезщетение за вреди само в гражданския процес“, трябва ли за тези лица, включени като „членове на семейството“, да се въвеждат нови, различни от вече установените, критерии за прилагане на принципа за справедливост при определяне кръга на лицата, правото и размера на обезщетенията за неимуществени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, в частност да обсъди наличието на трайна деформация на ръката, ограничено движение с траен характер и песимистичната прогноза за възстановяване на увреждането, съгласно заключението на ортопедичната СМЕ? Следва ли съдът да се произнесе по всички доводи и възражения, изложени във въззивната жалба? Как влияе на определяне на обезщетението установеното психическо увреждане, в случая наличният посттравматичен стрес, от който ищцата не е възстановена към момента на изготвяне на съдебно-психологичната експертиза? Следва ли съдът да се съобрази с конкретните увреждания и усложнения при пострадалата - невъзможно възстановяване, налично ограничено движение на крайника с траен характер и свързаните с това болки и страдания вбъдеще, както и неудобствата от битов характер, които пострадалата търпи, вследствие настъпилото усложнение, без да ги анализира и възприема в решението си като част от критериите по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди? Следва ли съдът да отчете категорично установената от доказателствата по делото (неоспорени от страните) песимистична прогноза за възстановяване на полученото телесно увреждане като част от обстоятелствата по чл. 52 ЗЗД и факта, че пострадалата ще остане осакатена до края на живота си, ще трябва да живее с наличното увреждане, ще изпитва болки и страдания, които са в пряка причинна връзка с причинените увреждания от ПТП? Следва ли съдът да отчете наличието на инфлация и конкретната икономическа обстановка в страната към датата на деянието, съответно това следва ли да се отразява на размера на присъжданите обезщетения? Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД с действително търпените морални вреди и всички факти, имащи значение в тази връзка при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение? Длъжен ли е съдът да вземе предвид конкретните факти и обстоятелства, които обуславят търпените вреди, преживените болки, негативни емоции, както и цялостната промяна в живота на пострадалото лице и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение? Длъжен ли е съдът да вземе предвид последиците от получените травми? Длъжен ли е съдът да вземе предвид песимистичната прогнозата за възстановяване от травмата на ръката, изразяваща се в липса на възможност за лечение, поради невъзможност за оперативно лечение и факта, че пострадалата ще живее с тази последица от травмата до края на живота си и ще изпитва затруднения в битовото си обслужване? Длъжен ли е съдът да вземе предвид, че при ищцата е увредена дясната ѝ ръка, която е водеща в обслужването ѝ, факта, че е в трудоспособна възраст, като вследствие на инцидента е намалена трудоспособността ѝ с водещата ръка и до края на живота ѝ ще се наложи да работи по-лека и щадяща работа? Следва ли съдът да отчете конкретните специфични особености на случая? Длъжен ли е съдът да отчете влошаване на психическото състояние на пострадалата и факта, че не е възстановена от преживения по време на инцидента стрес? Нарушен ли е материалният закон, като съдът не отчита начина на настъпване на увреждането - неочаквано и несвоевременно настъпило увреждане, изживян силен стрес и психически последици и предвид възрастта, настъпила пълна промяна в живота на пострадалата, като един от критериите за определяне на размера на обезщетението? Нарушен ли е материалният закон, като съдът не отчита лимита на отговорност на застрахователя, като един от критериите от съществено значение при определяне на размера на обезщетението? При установяване и гарантиране на лимити, до които застрахователите отговарят лимита или икономическите условия са водещи при определяне на размера на обезщетението? Длъжен ли е съдът да отчете като критерий икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите в страната, нивото на инфлация към момента на инцидента и понастоящем, т. е. икономическата конюнктура в страната, проявна форма на която се явяват нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя? Нарушен ли е материалният закон, като съдът не отчита съдебната практика при компенсиране на подобен вид вреди и размерите на обезщетенията, които са присъждани от съдилищата при различни лимити на застрахователя и различни икономически условия и инфлация в страната? Следва ли съдът да намери „точен паричен еквивалент“ на търпените от пострадалата болки и страдания? Следва ли да се отчетат конкретните неблагоприятни въздействия върху здравето на пострадалата, в т. ч. песимистичните последици за възстановяването от травмата на ръката? Следва ли съдът при постановяване на решението си по преки искове с правно основание чл. 432 КЗ (чл. 226 КЗ, отм.), освен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, да съобразява размера на присъдените застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития съобразно чл. 432 КЗ - предвид динамиката на практиката след приемането на нов КЗ и промяната в чл. 492 КЗ? Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, промените на законодателството и на обществено-икономическите и социални условия в страната, и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени, в частност наличната хиперинфлация в страната в периода 2020-2023 г. и няколкратната промяна в размера на М. след датата на настъпване на ПТП? Длъжен ли е съдът да отчете и установения лимит на отговорност при присъждане на обезщетение за морални вреди по пряк иск срещу застрахователя като един от критериите, имащ значение за определяне на размера на обезщетението, предвид факта, че самият законодател установява все по-високи лимити, за гарантиране на по-пълно компенсиране на тези вреди? Длъжен ли е съдът в конкретния случай да вземе предвид икономически условия в страната за 2023 г., хиперинфлацията по данни на НСИ, промяната в размера на М. и приетата от правителството „линия на бедност“ за 2023 г., обезценяването на лева и нарастването на цените?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и да ги съпостави реално с доказателствата по делото?
Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?
Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /занижено/ с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?
Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип?
Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната?
Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва?
Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?
Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт, всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.