чл. 59 ал. 2 ЗБН

1. Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения. 2. Длъжен ли е съдът да изследва наличието на всички законови предпоставки за валидното извършване на прихващане тогава, когато е предявен иск за относителна недействителност на извършено прихващане. 3. Изискуемо ли е вземане от търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ за периода на специалния надзор. В случай, че това вземаме не е изискуемо, валидно ли е прихващане, което е извършено в този период. 4. Договор за цесия, при който длъжник по прехвърленото вземане е търговска банка поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ, има ли характера на платежна операция по смисъла на чл. 4 ЗПУПС, респ. уведомлението за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има ли характера на платежно нареждане по смисъла на пар.1, т. 33 ДР ЗПУПС. Подобна сделка противоречи ли на правилата на специалния надзор, наложени от Българската народна банка (БНБ). 5. Следва ли на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН да бъде придадено обратно действие независимо от обявяването му за противоконституционно доколкото обратното действие е в съответствие с правото на ЕС, съгласно определение от 15.11.2022 г. по дело С-260/2021 на СЕС. 6. Следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено в доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършваш прихващане. Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства делото. По отношение на първи, втори, четвърти и шести въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, като спрямо въпроси втори, трети, пети и шести се навеждат и доводи, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По отношение на пети въпрос се поддържа и че е решен в противоречие с практиката на СЕС.