чл. 59 ал. 2 ЗБН
Прихващане
Чл. 59. […] (2) Изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
„Дали попълването на масата на несъстоятелността като действие на несъстоятелната банка включва в себе си и действия по запазване на обема на масата на несъстоятелността, когато това запазване е застрашено от опит на трето лице да посегне на обема на масата, респективно когато банката се противопоставя на такъв опит с активни действия чрез предявяване на иск или чрез обжалване на съдебен акт, който засяга обема на масата и не следва ли да попадат тези действия на банката, в качеството й на жалбоподател, в изключенията на ЗБН досежно предварително дължимата държавна такса?“ Твърди се, че въведеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
1. Какво е правното основание за извършването на прихващане спрямо търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115/отм./ и сл. ЗКИ, тогава, когато прихващането е извършено през периода на специалния надзор? В случай, че спрямо поставената под специален надзор банка бъде открито производство по несъстоятелност от кой момент би могъл назначеният от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдик да оспорва така извършеното прихващане, респ. кога за него ще възникне правото на иск?; 2. В случаите, когато едно право е обявено за противоречащо на националното законодателство с решение на съдебен орган на държава – членка на Европейския съюз, но съществуването на това право е признато Съда на Европейския съюз, следва ли органите, включително на съдебната власт, на държавата – членка да приложат разрешението, дадено от националния съдебен орган, или съгласно принципа на примат на правото на Европейския съюз над националното право на държавите – членки следва да го откажат и вместо това приложение да намери разрешението, дадено Съда на Европейския съюз? 3. Налице ли е знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН на „Корпоративна търговска банка АД към 16.09.2014 г. – датата на обявяване на Решение №114 на Управителния съвет на Българска народна банка? 4. Налице ли е знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН на „Корпоративна търговска банка АД към 22.10.2014 г. – датата на обявяване на Доклад за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД към 30.09.2014 г., изготвен от одиторските фирми „Ърнст енд Янг Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД, евентуално към 27.10.2014 г. – датата на публикуване на Доклад на БНБ до народните представители от 43- тото Народно събрание, изготвен въз основа на Доклада за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД? 5. Действията на длъжник на търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115/отм./ и сл. ЗКИ по придобиване на големи по размер вземания от кредитори на банката с цел погасяване, изцяло или частично на задължения към тази банка, тълкувани в светлината на последователно приетите от Българската народна банка мерки, както и на договорките на това лице с неговия цедент, респ. неговите цеденти, представляват ли годно доказателствено средство за установяване на знанието на този длъжник за неплатежоспособност на търговска банка по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 105 ЗЗД, чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 115 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ал. 2 ЗБН, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ал. 7 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 78 ал. 10 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
Договор за цесия, при който длъжник по прехвърленото вземане е търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ, има ли характера на платежна операция по смисъла на чл. 4 Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), респ. уведомлението за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има ли характера на платежно нареждане по смисъла на пар.1, т. 33 ДР ЗПУПС? Подобна сделка противоречи ли на правилата на специалния надзор, наложени от Българската народна банка (БНБ)? Длъжен ли е съдът да изследва наличието на всички законови предпоставки за валидното извършване на прихващане тогава, когато е предявен иск за относителна недействителност на извършено прихващане? Изискуемо ли е вземане от търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ, за периода на специалния надзор? В случай, че това вземане не е изискуемо, валидно ли е прихващане, което е извършено в този период? При преценката за наличието на знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли съдът да съобрази дали даден акт на БНБ е бил обявен по партидата на поставената под специален надзор кредитна институция? При извършване на преценка за наличие на знание съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на всеки отделен договор за прехвърляне на вземане? Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН? Сключването на договори за прехвърляне на вземания на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка, индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката? Следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено в доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършващ прихващане? Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
чл. 104 ал. 2 ЗЗД, чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 116 ЗКИ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 44 ЗЗД, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ал. 7 ЗБН, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 99 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Приложима ли е редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, приета на 28.11.2014 г., за процесните прихващания въпреки обявения за противоконституционен пар. 8 ЗИДЗБН, с който е придадено обратно действие на чл. 59, ал. 5 ЗБН, доколкото с определение от 15.11.2022 г. на СЕС по дело С-260/2021 се допуска държава членка да приеме общи правила относно прихващането в рамките на банковата несъстоятелност дори ако те имат обратно действие?
С оглед противоречието между определение от 15.11.2022 г. на СЕС по дело С-260/2021 и Решение №8/27.05.2021 г. на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на пар. 8 на ЗБН, следва ли да се приложи редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, приета на 28.11.2014 г., доколкото правото на Европейския съюз има примат над националните законодателства на държавите членки на Европейския съюз, включително над Конституцията и решенията на Конституционния съд?
От кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН – от откриването на производството по несъстоятелност на търговската банка или на един по-ранен етап?
Допустимо ли е при тълкуване на понятието „длъжник“, използвано в чл. 59, ал. 5 ЗБН (в редакцията преди 28.11.2014 г.), да бъде прилагано тълкуването по аналогия на същото понятие, използвано в чл. 645, ал. 4 ТЗ и съдебната практика по същия? При тълкуване на неясно понятие не следва ли да бъде приложено тълкуването съгласно разпоредбите на същия закон? Трябва ли да бъдат спазени разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗНА и принципите и правилата на общата теория на правото при тълкуване на неясни законови разпоредби, както и посоченият ред на тълкуване?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН спрямо изявления за прихващане, отправени преди откриване на производството по несъстоятелност?
Узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет страница на БНБ не следва ли да се приеме за публично оповестена и достигнала до всеки заинтересован от ситуацията в КТБ и най-вече длъжници и кредитори на банката?
Приложима ли е нормата на чл. 3, ал. 2 ЗБН по отношение на прихващане, което представлява и искане за извършване на платежна операция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 115 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 116 ЗКИ, чл. 14 ал. 1 ЗНА, чл. 14 ЗНА, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ал. 2 ЗБН, чл. 3 ал. 3 ЗБН, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 46 ал. 1 ЗНА, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ал. 7 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 645 ал. 4 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
В условия на „специален надзор“, преди да е възникнала фигурата на синдик на банката, съществува ли латентно състояние по отношение на дейностите, които са ограничени със закон?
При разглеждане на иск с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН, обстоятелства които са служебно известни на дадено лице, следва ли да бъдат относими и приети за безспорни към елемента за наличие на знание, в смисъла съдържащ се в правната норма и същите подлежат ли на доказване?
Действително ли е прихващане, което е извършено в разрез на законови ограничения, във време, в което банката е в състояние на особен надзор и което не е било ликвидно, не е било изискуемо и не е спазена законовата форма предвидена в специалния ЗБН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
чл. 103 ЗЗД, чл. 104 ал. 2 ЗЗД, чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 59 ал. 1 ЗБН, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 63 ал. 1 ЗБН
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Заличаването на ответно дружество съгласно изискванията на законодателството в Княжество Лихтенщайн от търговския регистър в Княжеството води ли до загуба на процесуалната правоспособност на ответника по смисъла на чл. 27 ГПК по образувано в Република България съдебно производство при положение, че съгласно приложимото материално право на Княжество Лихтенщайн – чл. 141 PGR - при възможност да се предяви правна претенция срещу обединение /акционерно дружество/, което е заличено от търговския регистър, се провежда процедура пред съд в Княжество Лихтенщайн по назначаване на представител на заличеното дружество, който да го представлява по образуваното дело след вписването му в търговския регистър на Княжество Лихтенщайн?
Налице ли е основание за удължаване на срока за представяне на доказателства за конституирането на особен представител на ответника в друга държава, когато това се налага поради обективни причини, препятстващи ищеца да осигури ангажиране на лице с необходимата компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Съставляват ли разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 54, т. 3, предл. първо ЗБН присъдените на ответника поради отхвърляне на исковете съдебни разноски, сторени в производството по предявени от синдика на обявена в несъстоятелност банка искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН, чл. 3, ал. 3 ЗБН и чл. 26, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН?
Следва ли тези разноски да се удовлетворяват по реда на чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?
Съществува ли в Закона за банковата несъстоятелност ред за предявяване на вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, аналогичен на реда за предявяване на вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ в общата търговска несъстоятелност?
Какво е правното основание за синдика на банка в производство несъстоятелност, на което същият може да включи вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, в списъка на приетите вземания? Приложим ли е към тези вземания редът по чл. 68 ЗБН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 102 ЗБН, чл. 12 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 60а ЗБН, чл. 612 ал. 2 ТЗ, чл. 620 ал. 5 ТЗ, чл. 63 ал. 1 ЗБН, чл. 68 ал. 3 ЗБН, чл. 68 ЗБН, чл. 688 ал. 3 ТЗ, чл. 694 ал. 7 ТЗ, чл. 725 ТЗ, чл. 94 ал. 1 ЗБН
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Допустимо ли е прихващане, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност след началната дата на неплатежоспособността, но преди откриване на производството по несъстоятелност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 3 ал. 2 ЗБН, чл. 3 ал. 3 ЗБН, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 36 ал. 7 ЗКИ, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ал. 7 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 62 ал. 1 ЗБН
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 115 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 116 ЗКИ, чл. 121 ЗКИ, чл. 250 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ал. 2 ЗБН, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 36 ал. 2 т. 1 ЗКИ, чл. 36 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 62 ал. 1 ЗБН
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 3 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 65 ЗБН, чл. 68 ЗБН, чл. 688 ал. 3 ТЗ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.