за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно и обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане принципа на справедливостта в чл. 52 ЗЗД. Изтъква се противоречие на решението на САС с т. ІІ от ППВС №4/1968г. Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД поради завишаване, противоречие с практиката на ВКС по процесуален въпрос за задължението на съда да изложи мотиви за причинно– следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т. 3 и т. 11 и т. 19 ТР №3/2004г на ОСГК, защото част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за това. Като основание е посочен критериият на чл. 280, ал. 1т. 1 ГПК, доколкото по прилагането на чл. 52 ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС №4/1968г, както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост, дадени в практиката на ВКС. Приложени са реш. №39/2009г по гр. д №5518/2007 І г. о, реш. №300/2015г по гр. д №527/2015г на ІVг. о, реш. №281/2018г и реш. №163/2016г на ІV г. о на ВКС като практика по чл. 290 ГПК по искове, предявени на същото основание при прилагане на чл. 52 ЗЗД.